О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 178/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. В. Й. Д. , упражняващ търговска дейност под фирма „В”, гр. В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 204 от 24.04.2008 год., постановено по в.т.д. № 1083/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 2890/ 19. 09.2007год., по гр.д. № 4170 /2006 год. на Варненския районен съд и е отхвърлен като неоснователен иска на настоящия касатор срещу ТД”С” Е. , със седалище гр. В. за заплащане на обезщетение от причинени му от ответника вреди, поради неизпълнение на задълженията по сключен между страните на 20. 12. 1995 год. предварителен договор за покупко – продажба № 6/ЖЗ-5, в по- голям размер от уговорената в същия договор неустойка, както следва: 3 781.36 лв., размера на законната лихва за периода 27.12.1995 год.- 15.11.2005 год върху главницата от 1733 лв., която главница представлява дължимата за периода 27.12.1995 год.- 27. 12.2005 год. договорна неустойка.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.92, ал.1ЗЗД и чл.82 ЗЗД, както и на процесуалното правило на чл.157, ал.3 ГПК, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със съображения, че въззивното решение, в частта му предмет на подадената от страната касационна жалба противоречи на задължителната и константна практика на ВКС, като същевременно „произнесените съществени въпроси от материалноправно естество са от съществено значение за тълкуване на правото”.
Инвокирайки доводи за наличие на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК касаторът се позова на даденото в решение № 61/25.04.1994 год. на V-то г.о. и на решение от 12.12.1999 год. по ВАД № 35/99 год. разрешение относно отговорността на длъжника при договорно неизпълнение, което според него е в противовес на приетото от Варненския окръжен съд в обжалвания съдебен акт, тъй като изграденият от решаващия съд правен извод, че облигационното задължение на ответника е изпълнено с внасяне на сумите, дължими като главница и неустойка на влог на името на ищеца не съответства на събраните по делото доказателства, а изводът му за наличие на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнение договорното задължение на ответното ТД и пропускането на доход в размер на следващата се върху вземането на ищеца лихва и неотносимост на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, поради противоречието му със Закона за деноминацията на лева е вътрешно противоречив и незаконосъобразен.
Ответната по касационната жалба страна в дадения в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор е възразила срещу допускане на касационното обжалване, излагайки подробни аргументи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон относно редовността и, касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд не следва да бъде допуснато по следните съображения:
Създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба на касационния контрол над въззивните съдебни актове обвързва допускането на касационната жалба до разглеждане по същество, с наличието на императивно и изчерпателно установените в чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК процесуални предпоставки – основна и допълнителна.
Първата – водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по специфичен за конкретния правен спор въпрос на материалното и / или процесуално право, обусловил неговия краен правен резултат.
Поради това и преценката за допустимост, осъществявана от касационната инстанция е възможна само и единствено доколкото са налице изложени в тази насока от касатора доводи- негово задължение, вменено му императивно с чл.284, ал.1,т.3 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е самото диспозитивно начало и равенството на страните в процеса, което изключва съществуването на процесуална възможност за касационната инстанция сама, въз основа на постановеното решение и оплакванията на касатора в касационната жалба да изведе този значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос, с даденото от Конституционния съд на Републиката в к. д. № 4/2009 год. разяснение за неговото съдържание.
Следователно обстоятелството, че в случая в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът всъщност е възпроизвел оплакванията си, съдържащи се в касационната жалба, анализирайки конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд и тяхното съответствие с доказателствата по делото и закона, при отсъствието на конкретно формулиран въпрос на материалното и/ или процесуално право и доводи, въз основа на които той да може да бъде изведен, без да се наруши диспозитивното начало, изключва наличието на основната, водеща предпоставка за допускане касационно обжалване по приложно поле.
Изрични доводи и възражения в тази насока е изложила и ответната по касационната жалба страна.
Същевременно в разглеждания случай не е налице и твърдяното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въведеният от законодателя критерий, на който касаторът се позова визира задължителната или трайно установена практика на ВКС, рсп. на ВС до 1996 год., към която несъмнено практиката на АС при БТПП, цитирана с касационната жалба в тази вр. е н е о т н о с и м а. / АС при БТПП не е част от съдебната система в страната./
Що се касае до посоченото решение № 61/95 год. по гр.д. № 810/94 год. на V-то г.о, то дори и да се приеме, че даденото с него разрешение във вр. с приложението на чл.82 ЗЗД, според което неизправната страна носи отговорност само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задълженията, към които действалите странични или допълнително обуславящи фактори, за които длъжникът няма вина са ирелевантни, е израз на постоянната практика на ВКС, същото не е в противоречие с изразеното в обжалваното решение становище. Именно поради обстоятелството, че при преизчисляване размера на дължимата на ищеца сума- пропусната от него в резултат на договорното неизпълнение на ответника полза – законната лихва върху последната в.л. е определил съобразно действащия за страната инфлационен индекс, настъпването на който не е в пряка причинно- следствена връзка с поведението на длъжника, а в резултат на съществуващата в страната на определен етап от общественото- икономическото и развитие, икономическа конюнктура, въззивният съд е присъдил различено от претендираното по размер вземане на ищеца.
Останалите оплаквания на касатора, вкл. за неправилно приложение на материалния закон – чл.92, ал.1 ЗЗД, при липсата на конкретно формулиран и специфичен за делото въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК са относими единствено към основанията по чл.281,т.3 ГПК касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, на като правно ирелевантни за допускане на касационното обжалване не подлежат на обсъждане в настоящето производство.
Ответната в настоящето производство страна не е претендирала деловодни разноски, поради които такива не следва да и бъдат присъждани на осн.чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на
Варненския окръжен съд № 204 от 24.04.2008 год., по в.т.д. № 1083/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: