О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 13,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 378 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК.
Обжалвано е “разпореждане” върху молба от 9.11.2010 г. по в.т.д. №168/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което частният жалбоподател “В” А. – София е осъден да заплати на О. –. разноски 12 000лв. Жалбоподателят “В” А. иска да бъде прогласена нищожността на разпореждането, като постановено от незаконен състав, или да бъде обезсилено като недопустимо, или да бъде отменено като неправилно и се отхвърли молбата за присъждане на разноски, респ. да бъда редуцирано възнаграждението до размера на възнаграждението за процесуално представителство пред въззивната инстанция до минималния размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, като се вземе предвид характера на предявения иск.
Ответникът О. –. в писмен отговор изразява становище за процесуална недопустимост на частната жалба като насрочена срещу несъществуващ съдебен акт. Поддържа, че частната жалба е насочена срещу разпореждане на Бургаския апелативен съд, а е налице произнасяне от апелативния съд с определение от 19.02.2010г. в троен съдебен състав с председател съдия Н. при съобразяване на указанията на ВКС с определение № 22/14.01.2010г. Твърди, че изменение на съдебния акт за присъждане на разноски трябва да бъде поискано в срока по чл.284, ал.1 ГПК, който в случая е пропуснат, още едно основание за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане по р еда на чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
На първо място, прави се възражение за нищожност на акта за присъждане на разноските, посочвайки го като разпореждане. Наистина, видно от полученото от всяка от страните съобщение за постановеното от съда актът е назован като разпореждане от 19.02.2010 г., по посочвайки съдържанието му, подробно е възпроизведено по-надолу в същото както мотивите за постановяването на съдебния акт, от Бургаския апелативен съд, в закрито заседание, така и характера на този акт като “определи”, т.е. определение, което оборва горното оплакване на частния жалбоподател. Актът е съответен на изискването на закона за произнасяне по направените от страната разноски от състава на съда, който го е постановил, а именно в състав от трима съдии. То е видно и от изписването на акта, макар и ръкописно, върху молбата от 09.11.2009 г., където няма заличавания, корекции и други и отговаря на съдържанието, изписано в коментираните по-горе съобщения до страните. Неоснователно ответната страна по частната жалба прави искане за прекратяване на производството по същата, тъй като де факто е постановено определение и макар да е назовано от частния жалбоподател разпореждане, то е валидно, годно да произведе действие, от цялостното изложение в частната жалба става ясно, че се обжалва именно определението от 19.02.2010г., поради което следва да бъдат разгледани оплакванията в частната жалба, която е произвела деволутивното си действие, т.е. актът не е влезнал в законна сила и ВКС дължи произнасяне по частната жалба.
Следващото оплакване касае пропускане на срока за подаване на молба за присъждане на разноски, направени в съответната инстанция. С определение БАС е присъдил на ответника по предявените искове Община-Б. разноски за двете инстанции – окръжен и апелативен съд – общо в размер на 12 000 лв., в каквато насока са били и указанията на ВКС в определение № 22/14.01.2010 г.- въззивният съд да се произнесе като компетентен съд по искането за разноски по молба от 9.11.2009г. Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване на съдебния акт, а ако той не е обжалваем – в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното в частта за разноските. Съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски.
В случая, производството пред Окръжен съд-Б. е приключило с постановяване на определение от 01.06.2009 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, което е било взето от съда в закрито заседание и съобщено на страните в открито заседание на същата дата. Следователно, срокът, в който ответникът е следвало да подаде молба за присъждане на разноски за тази инстанция е изтекъл на 08.06.2009 г. Видно от приложените към молбата от 09.11.2009 г. заверено ксерокопие на фактура № 112 и заверено ксерокопие на извлечение от банкова сметка, възнаграждението на адвокатско дружество – пълномощник на ответника, хонорарът на когото се търси като разноски от последния е платен реално на 26.06.2009 г. В открито заседание на 01.06.2009 г. ответникът не е отправил искане до съда да му бъдат възстановени разноските за първата инстанция, както и до 08.06.2009 г. такова искане впоследствие също не е направено. С оглед на цитираните разпоредби, правото на разноски на страната е преклудирано.
По частната жалба на ищеца срещу определението за прекратяване е подаден отговор от О. Б., в който няма направено искане за присъждане на разноски и няма и представен документ за направени такива. С оглед на този факт Бургаският апелативен съд не е дължал произнасяне за дължими на ответника по частната жалба разноски с определението му от 03.08.2009 г. Срокът за обжалване на това определение за О. Б. е изтекъл на 15.08.2009 г. / очевидна е грешката на връчителя при посочване на месеца вместо август, месец юли, тъй като съобщението е изпратено на 03.08.2009 г. и е върнато като връчено в деловодството на АС-Б. на 12.08.2009 г./. Или, до тази дата ответникът е следвало да поиска и докаже направени разноски пред въззивната инстанция, което не сторено.
Искане за присъждане на разноски за двете инстанции е направено с молба от 09.11.2009 г., когато делото се е намирало във ВКС по частна касационна жалба на ищеца против въззивното определение. С определение № 22/14.01.2010 г. по ч.т.д. № 756/2009 г. на ВКС-ТК-ІІ о. не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт, а по искането за разноските делото е върнато на БАС за допълнително произнасяне.
В заключение, определението на Бургаския апелативен съд, като неправилно, следва да бъде отменено. Нито към първата, нито към въззивната инстанция е имало съответно искане за произнасяне по въпроса за разноските, съответно към никоя от двете дати не е бил изготвен списък и не са били представени документи за платените възнаграждения на пълномощника на ответника, поради което правото да се претендират към датата на подаване на молбата е било погасено.
Водим от изложеното ВКС, Търговска колегия, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 19.02.2010 г. по в.ч.т.д. № 168/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което “В”-АД-Б. е осъдено да заплати на О. Б. разноски в размер на 12 000 лв., направени пред Бургаския окръжен и Бургаския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. Б. от 09.11.2009 г. за присъждане на разноски в размер на 12 000 лв. за първата и въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: