1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 14.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1856/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] ЕИК[ЕИК] е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд № 279 от 02.02.2017г. по гр.д.№ 3429/2016г.
Ответникът [фирма] изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените от касатора правни въпроси не са обуславящи за делото – те не са разрешавани от въззивния съд.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК/редакция до изменението в ДВ бр.86/2017г. , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил частично решението на Софийския окръжен съд № 162 от 25.03.2016г по гр.д. № 226/2015г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД като е решил делото по същество и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] обезщетение за неоснователно ползване на разпределителен газопровод за периода от 03.10.2013г до 28.02.2015г още 67597.34лв. над сумата определена от първоинстанционния съд 7486.93 или общо 75 084.27лв , ведно със законната лихва от 17.05.2015г. Първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 108 ЗС е потвърдено.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивния съд е съобразил разясненията на ТР № 4/2014г на ОСГК на ВКС- т.2г, че фактическият състав за придобиване на право на собственост по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./ включва установяването на собствеността на държавата върху едно имущество , преди момента на преобразуване, предоставянето на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие и преобразуване на това предприятие в търговско дружество. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че [фирма] е придобил право на собственост върху процесния газопровод, като неговият праводател е придобил същия при преобразуването на ДФ”В.”, а след това имуществото е било предмет на частни правоприемства, чиято поредица легитимира ищеца като носител на правото на собственост върху газопровода. Признавайки право на собственост на ищеца и отричайки основанието за ползване на ответника, съдът е приел за основателен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на газопровода, съдът е изложил съображения, че при неоснователно обогатяване чрез използване на имот лицето, което го ползва, се обогатява чрез спестяване на разходи, които би направило при възмездното ползване. При определяне на размера на обогатяването, съответно обедняването на страните от неоснователното ползване на процесния газопровод, съдът е приел, че това което спестява ответникът и това, което би могъл да получи ищецът, който е собственик, е цената за достъп до газопровода. За определяне на тази цена съдът се е позовал на методиката, която са ползвали страните , одобрена от ДКЕВР от 04.02.2008г. при сключения между тях договор за наем, прекратен едностранно от ответника.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят следните правни въпроси, които се отнасят до иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Първият правен въпрос дали при иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , предявен от собственика на една вещ срещу ползувателя , обезщетението, което се следва да се присъди се определя между по-голямата и по-малката сума като се присъди втората, не е обуславящ за делото. Апелативният съд не е присъдил по-голямата от двете суми в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, а е приел, че сумата за обедняването и обогатяването е една и съща и това е цената за достъп до газопровода, определена по методиката, одобрена от ДКЕВР която страните са ползвали за доброволно уреждане на отношенията между тях преди възникване на спора за собственост на газопровода.
Вторият правен въпрос дали при изслушани по делото няколко противоположни по смисъл заключения на вещи лица по едни и същи въпроси съдът е длъжен на основание чл. 202 ГПК да ги обсъди и изложи аргументи защо въприема или не всяко едно от тях, също не е обуславящ за делото , защото съдът ясно е посочил в мотивите защо не възприема изчисленията на вещите лица, а основава решението си на уговореното между страните в прекратения договор за наем и изчисленията на ищеца, които вещите лица са потвърдили, че са верни.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 3000лв., поискани с отговора на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 279 от 02.02.2017г. по гр.д.№ 3429/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] СУМАТА 3000 ЛВ./три хиляди лева/ разноски за касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: