О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
ГР. София, 17.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1138/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Столична община /СО/ и на Г. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2765/17 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 3500 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните 10 000 лв. искът на Г. К. срещу СО с пр. осн. чл.49 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди / болки, страдания и постравматично стресово разстройство/, нанесени на ищцата с ухапване от безстопанствено куче на 26.10.15 г., на територията на общината.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, ищцата Г. К. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за прилагането на чл.52 ЗЗД – за справедливостта на определеното и присъдено обезщетение, с оглед на търпените вреди – е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с ППВС №4/68 г., т.11. Не са отчетени в пълнота от въззивния съд конкретните обстоятелства на случая – изживяваната и към момента психотравма е довела до нарушение в семейната и социална адаптация на ищцата, която не излиза без придружител от дома си, и продължава да се страхува както за себе си, така и за детето си.
За допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска СО се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК е решен значимият за спора материалноправен въпрос: Нараняването на човек от безстопанствени кучета при предприети от общината мерки по ЗЗЖ, само по себе си може ли да обоснове извод за противоправно бездействие като основание за ангажиране на отговорност по чл.49 ЗЗД? Според касатора, в настоящия случай няма доказано бездействие на СО, а доколко са ефективни предвидените в закона мерки и предприетите от ответника такива и дали са постигнати целите и задачите на програмата е въпрос, който е извън правораздавателната компетентност на съда. Законодателят е предвидил вземането на конкретни мерки, но не е възложил постигането на конкретна цел и не е въздигнал непостигането й в противоправно бездействие.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за реализиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на общината за понесените от ищцата неимуществени вреди. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така се постига целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. От представените писмени доказателства, според въззивния съд се установява, че въззивникът-ответник в изпълнение на задълженията си по Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е приел програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета и е предвидил средства за изпълнението й. С.О. е извършвала действия в изпълнение на задълженията си по чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ за настаняване на безстопанствените кучета в приюти и по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ за кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс, като повече от половината от заловените и явно временно настанените в приюти кучета са били върнати по местата, от които те са били взети. Последните действия са били съобразени с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, съгласно която върнатите по места безстопанствени кучета са под надзора и грижите на общината и организациите за защита на животните. Последните обаче са имали и имат задължения да обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни (чл. 49 ЗЗЖ), да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната община за извършените обезпаразитявания и ваксинация (чл. 50, т. 1 ЗЗЖ), и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората и животните (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ).
Въззивният съд е приел, че положената от дл.лица,служителите и работници на С.О. дължима грижа и взетите от тях мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението им за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора. Този извод следва не само от настъпване на процесния инцидент, но и от обстоятелството, че по настоящето дело не са събрани конкретни доказателства за предприетите от С.О. мерки за предотвратяване и ограничаване на агресивното поведения на безстопанствените кучета към хора и животни, в изпълнение на задълженията й по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. В тежест на общината е да докаже в условията на пълно и главно доказване извършването на действия по изпълнението на всички мерки, заложени в закона, способстващи за предотвратяване на подобни инциденти. Подходът и третирането на агресивните безстопанствени кучета трябва да са индивидуални, защото е общоизвестно, че не всички безстопанствени кучета са агресивни към хората. От представените от С.О. писмени доказателства не се установява приложен индивидуален подход към агресивните безстопанствени кучета. Така не е ясно колко от заловените през месец октомври 2015 г., когато е настъпил процесния инцидент, безстопанствени кучета са били с агресивно поведение и дали тази особеност в поведението на животните е била отчитана при връщането им по местата, от които те са били заловени. Изложеното е дало основание на въззивния съд да приеме, че причинените на ищеца неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с противоправното и виновно поведение на общинските служители, изразило се в бездействие по отношение на нормативно вмененото им задължение за предприемане на всички необходими мерки за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствени кучета към хора. Именно поради това, според въззивния съд, ответникът по иска, като възложител на работата, следва да отговаря на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за вреди от противоправно и виновно бездействие на свои служители и работници, като обезщети неимуществените вреди, причинени на ищцата от нападение на безстопанствено куче, станало на 26.10.2015 г. в [населено място].
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е установил и обсъдил механизма, характера и степента на увреждането, продължителността на претърпените от ищцата болка и страдание, възрастта й / 26 години към увреждането/ и благоприятната прогноза за нанесената й физическа и психическа травма. Отчетено е, че ищцата е нападната неочаквано и агресивно от улично куче и е получила две разкъсно –контузни рани от кучешко ухапване в задната повърхност на лявото коляно. Пострадалата е търпяла силна физическа болка в продължение на 10-15 дни, до зарастване на раните. Те са заздравели напълно, но с останал траен белег. Няма данни за ограничени движения в областта на лявото коляно или за промени, настъпили в резултат на възпалителен процес от раните. Обсъдено е и травмиращото въздействие на ухапването върху психиката на ищцата, която изпитва и досега страх от кучета, както за себе си , така и за своето дете. Взети са предвид също общественото й положение / към момента на ухапването е била зам. председател на секционна избирателна комисия и се прибирала след изборния ден/, както и социално- икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Изводите на въззивния съд по поставения от касатора – ответник по иска въпрос за предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност не противоречат, а напротив съответстват на приетото в сочените от касатора р. по гр.д. №899/10 г. и по гр.д. №2045/15 г. на четвърто г.о. на ВКС. В същия смисъл е и р. по гр.д. №4028/16 г. на ВКС, четвърто г.о., както и цитираната в него константна практика на ВКС. С последните две решения на ВКС са присъдени обезщетения за вреди от ухапване от безстопанствено куче, настъпило при действието на ЗЗЖ, както е и в настоящия случай, при сходни с процесните обстоятелства и съвпадащи изводи за отговорността на СО за причинения деликт. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването по жалбата на касатора – ответник по иска.
Не се установявасоченото от касатора-ищца противоречие на изводите на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението с ППВС №4/68 г., като предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на случая, обосноваващи прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Присъденото обезщетение съответства по размер на определеното по други дела в сходни случаи, вкл. откъм момент/ година/ на настъпване на вредите и преходен характер на увредата /напр. цитираното по-горе р. по гр.д. №2045/15 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Затова не се установява нееднакво тълкуване и прилагане на закона за подобни случаи, като предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Така не са налице основания за допускане на обжалването и по жалбата на касатора – ищец.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №2765/17 г. от 26.10.17 г. по жалбите на ищеца Г. К. ина ответника Столична община.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
3