О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София 18.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1601 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 1.07.11г.по в.гр.дело № 13744/10г.Софийският градски съд,ІІ”Д”въззивен състав е отменил решение № І-32-155/29.09.10г.по гр.дело № 172/09г.на Софийски районен съд,32 състав в частта му,постановено по иска,предявен от И. Ш. М. срещу А. М. М. и Е. Х. Р.-М.,както и в частите му относно разноските и вместо него е постановил друго,с което е осъдил на основание чл.48 ал.1 вр.чл.47 ал.1 ЗЗД А. М. и Е. Ал- М. като родители на малолетната Н. А. М. да заплатят солидарно на малолетната И. М.,представлявана от майка си В. С. М. сумата 2000 лв –обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,причинени й от малолетната Н. М.,изразяващи се във временно нетежко разстройство на психичното здраве – невротично смущение тип „фобийно тревожно разстройство”,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 1.03.08г.до окончателното изплащане,като е отхвърлил иска за разликата над 2000 лв до пълния му предявен размер от 10 000 лв.В останалата част е потвърдил първоинстанционното решение.
Със същото решение на основание чл.78 ал.1 ГПК са осъдени ответниците А. М. и Е. Ал- М. да заплатят на ищцата И. М. сумата 459 лв разноски по делото,а на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата 368 лв разноски и на ответника Ю. М. З. – 2000 лв разноски.
Постъпили са касационни жалби и от двете страни.
Касационната жалба на В. С. М. – майка и законен представител на малолетната И. Ш. М.,чрез пълномощник адв.А. К. е против въззивното решение в отхвърлителните му части,а жалбата на А. М. М. и Е. Х. Р. Ал-М. чрез пълномощник адв.Р. С. е срещу решението в осъдителната му част.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба на В. С. М.- майка и законен представител на малолетната И. Ш. М., се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
В изложението на А. М. и Е. Ал -М. се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът Ю. М. З. чрез адв.В. М. в писмен отговор на подадената касационната жалба от ищцата И. М. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
За да е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
В изложението на В. М. като майка и законен представител на малолетната И. М. са поставят за разглеждане от касационния съд следните въпроси :1. липсата на доказателства по делото относно виновни и противоправни действия от страна на пострадалото лице –ищцата И. М. могат ли да обосноват извод за решаващия съд,че е налице съпричиняване и оттук редуциране на присъденото обезщетение ; 2. може ли да се приеме,че касационната инстанция не следва да се произнася по същество на жалбата,дори когато констатира,че е налице неправилност на решението ; 3. следва ли въззивния съд да приема липса на основание за ангажиране отговорността на ответника З.,след като първоинстанционният съд е приел обратното в мотивите си,но на друго основание; 4.какъв е критерият за определяне на разноски по дела,чийто размер на исковата претенция,макар и заявена с исковата молба, се определя от съда с крайния съдебен акт съобразно принципа на справедливостта – чл.52 ЗЗД.
Първият въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд,който е приел,че са налице данни за неадекватно изпълнение на задължението за възпитаване на детето им,включително неполагане на дължимата грижа за преодоляване на конфликта между двете деца чрез предприемане на възпитателни мерки вкъщи от страна на родителите на малолетната ищца,която в не малка степен и нерядко е провокирала агресивното поведение на Н. – наговаряйки другите деца да не дружат с нея,дразнейки я,набеждавайки я в неща,които не е извършила.Ето защо съдът е счел,че в случая е налице съпричиняване за настъпване на процесните вреди по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД,чийто дял е определил на 1/3.
Преценката на доказателства,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
На втория въпрос е отговорено в Тълкувателно решение № 1/10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГК на ВКС.В него е прието,че преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни условия за допускането й до касационен контрол.Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Третият въпрос също не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Изводите на съда,че искът с правно основание чл.47 ал.2 ЗЗД,предявен срещу ответника Ю. З. е неоснователен, е направен въз основа на конкретна преценка на доказателствата по делото.В правомощията на въззивната инстанция е да реши спора по същество,както и да отмени неправилното първоинстанционно решение.Разпоредбата на чл.271 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Четвъртият въпрос е свързан с начина на определяне на разноските по дела,в които съдът определя обезщетението по справедливост.Този въпрос не е от значение за точното пролагане на закона,както и за развитие на правото.Налице е изрична и ясна законова регламентация – чл.78 ГПК/чл.64 ГПК отм./,по която има трайна и непротиворечива практика, която не се налага да бъде променена.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК и по отношение на поставения от касаторите А. М. и Е. Ал-М. въпрос относно възникването на право на обезщетяване на неимуществени вреди,изразяващи се в разстройства на психичното здраве.По въпроса има трайна съдебна практика,обективирана в решение № 339 от 27.12.11г.по гр.дело № 325/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че в практиката няма спор,че за да е основателен искът за вреди от непозволено увреждане следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,вина,вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай,като тежестта на доказване е върху този,който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното,а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите.Както е посочено в Постановление № 7 от 1959г.на Пленум на ВС – тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди,но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Затова понятието „вреда” /което не е нормативно определено/ следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено,че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката И. М. следва да заплати на ответника по жалбата Ю. З. направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 1.07.11г.,постановено по в. гр.дело № 13744/10г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Ш. М. чрез нейната майка и законна представителка В. С. М., с адрес: [населено място],ЖК”С. К.”, [улица]- вхап. да заплати на Ю. М. З. с адрес: [населено място],ЖК”О. 2” ул. № сумата 1000 лв /хиляда/разноски ,представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.