1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 23 септември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4146 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. от [населено място] срещу определение № 1137 от 29.04.2015 г. по ч.гр.д. № 522/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 05.11.2014 г. по гр.д. № 16804/2012 г. на Софийски градски съд, с което се връща подадената от него искова молба, поради недопустимост на исковете по чл.45 ЗЗД. Частната касационна жалба се съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение и твърдения за пристрастно отношение и предубеденост на съдебните състави, чийто действия му причиняват огромни загуби, поради нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по отношение на интереса от завеждането на искове по чл.45 ЗЗД срещу магистрати, което е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърди се, че при постановяването на съдебния акт е нарушен чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, а жалбоподателят няма доверие в никой от съдебните състави на САС и ВКС.
От ответниците по частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна.
Не са налице основания за отстраняването на някой от членове на съдебния състав от разглеждане на делото, по смисъла на чл.22, ал.1 ГПК, поради което искането на жалбоподателя делото да не се разглежда от състав на ВКС е неоснователно.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, частният жалбоподател е повдигнал въпроса за правния интерес да се води дело срещу лица с функционален имунитет, който е обусловил изводите на съда и е от значение за правилното решаване на делото. Със служебните действия на магистратите безспорно се засяга правната сфера на други правни субекти, но тези действия не са противоправни, а в рамките на техните правомощия и функционален имунитет. В този смисъл, при предявен иск за обезщетение срещу магистрат, ищецът следва да установи, че са налице предпоставките за реализиране на неговата гражданска отговорност, т.е. по надлежния ред да е установено, че е извършено умишлено престъпление от общ характер. Това изключение от общото правило е записано изрично в чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България – „освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер”.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От съображенията в изложението към частната касационна жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпроса за правния интерес при предявяване на иск за обезщетение, във връзка с претенции за ангажиране на гражданската отговорност на магистратите за техните служебни действия и за постановените от тях актове. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, с оглед на което предявените искове срещу лица с функционален имунитет, за които не е установено по надлежния ред, че са извършили умишлено престъпление от общ характер, са процесуално недопустими.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1137 от 29.04.2015 г. по ч.гр.д. № 522/2015 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.