4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
[населено място], 25.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 480 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение на Софийски градски съд № 12107/01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 8628/2010 г., е потвърдено разпореждането от 02.07.2010 г. на Софийски районен съд, 67 с-в, постановено по гр.д. № 30564/2010 г., с което е върната исковата молба на Б. С. Ц. в частта й, с която е предявен иск за установяване, че ответникът [фирма] [населено място] й дължи ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 40% от основното трудово възнаграждение, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради неговата недопустимост.
Недоволна от определението на СГС е жалбоподателката-ищца Б. С. Ц. от [населено място], която чрез процесуалния си представител адв. В. К. от АК-С., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора по този установителен иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Формулираният въпрос от процесуалноправно естество е, към кой момент се преценява допустимостта на иска при наличието на предвидената в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК възможност за изменение на установителния иск в осъдителен и обратно и в тази връзка са приложени четири решения на отделни състави на ВКС и ВС, едно от които ТР на ОСГК на ВС от 1955 г., както и две определения на ВКС, едното в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а другото в производство по чл. 288 ГПК, за които се твърди, че са относими по спора.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Б. С. Ц. в частта й, с която е предявен иск за установяване, че ответникът [фирма] [населено място] й дължи ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 40% от основното трудово възнаграждение, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради неговата недопустимост, тъй като за ищцата липсва на правен интерес от предявяването му, доколкото не се търси защита на право, което към настоящия момент е накърнено, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. Поставеният процесуалноправен въпрос в представеното изложение, а именно – към кой момент се преценява допустимостта на иска при наличието на предвидената в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК възможност за изменение на установителния иск в осъдителен и обратно, не е обусловил изхода на спора по предявения установителен иск, за който съдът е счел, че е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като в случая съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба по чл. 129 ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, т.е. в случая е изключено приложението на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на иска, което може да се извърши в първото по делото заседание след като вече е приключила процедурата по чл. 130 ГПК. В тази връзка обжалваното въззивно определение не е в противоречие с представената съдебна практика на отделни състави на ВКС и ВС, поради което не е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като не се сочи задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вън от изложеното, не е налице и основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателката не е посочила разрешен от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото по предявения установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т.1- 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 12107/01.09.2010 г. по ч.гр.д. № 8628/2010 г., по частна касационна жалба с вх. № 64099 от 20.09.2010 г. на Б. С. Ц. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :