2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 4068/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – К. срещу решение №125 от 21.06.2013г. по гр. д.154/13г. на Кърджалийски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. П. А. е на становище, че касаторът не обосновава основания по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът по посоченото от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК лаконично е заявил, че в противоречие с практиката на ВКС, съдът формира извод, че между страните е налице продължаване на търговските отношения въпреки прекратяване договора за дистрибуция от 17.02.2009г., така бил разрешил спора „ извън точния смисъл на договорните клаузаи”. По чл.280, ал.1, т.2 ГПК е възпроизвел текста на нормата. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не само не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос-липсата, на който е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г., но и не е изложила каквито и да било доводи свързани с лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, съобразно наличие на предпоставките, от които се извежда и основателността на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че съобразно цитираната задължителна практика / ТРОСГТК №1/09г./, в хипотезата на т. 1 и 2 на чл.280 ГПК/ посочени от страната/,противоречието следва да бъде установено от касатора, като то е по конкретно формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, и по разрешения на същия въпрос дадени в конкретно посочени съдебни актове- на ВС, ВКС или друг съд в страната с влязло в сила решение, а в хипотезата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде посочена задължителна практика на ВС респ. ВКС в отклонение, на която въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос. Общото твърдение за това, че имало такава практика не установява, следователно наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и лаконично изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Ответникът по касация е поискал разноски, но не е установил да е направил такива в настоящето производство, нито е представил списък по чл.80 ГПК, нито в съответствие разрешенията на ТРОСГТК т.2 №6/12г. е доказал заплащането на адвокатско възнаграждение, поради което въпреки изхода на спора, такива не му се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №125 от 21.06.2013г. по гр. д.154/13г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: