3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София, 31.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 2252 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П. А., в качеството му на особен представител на Й. П. К., съобразно постановление от 19.01.2018г. по изп.д. № 776/2014г. на ЧСИ М. О., срещу определение № 184 от 25.07.2018г. по т. д. № 1477 / 2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане исковата молба на частния жалбоподател за отмяна на арбитражно решение от 16.06.2014г. по в.арб.д. № 6/ 2014 на Арбитражния съд при ББА.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно. Сочи, че е допустимо исковата молба по чл.47 ЗМТА да бъде предявена от особения представител на длъжника Й. К., назначен в изпълнителното производство, образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, тъй като исковото производство по чл.47 ЗМТА е способ за оспорване на дължимостта на вземането, поради нищожност на изпълнителното основание. Поддържа, че исковото производство се явява продължение на изпълнителното производство. Сочи, че влезлият в сила акт ще е основание за отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, съгласно чл.433, ал.1, т.4 ГПК. Назначеният по изпълнителното дело особен представител трябва да осъществи защита на законните права и интереси на длъжника, между които е и оспорването на основанието за изпълнението като нищожно в отделно производство, какъвто аналогичен случай би представлявал предявяването от особения представител на иск по чл.439 ГПК за оспорване на вземането като погасено по давност, на която длъжникът не може да се позове в изпълнителния процес. Като аргумент се сочи, че особеният представител разполага с правото да предяви насрещен иск. Твърди се, че лишаването на особения представител от защита в пълен обем поставя длъжника в неблагоприятно положение, като го лишава от права, като длъжникът е обвързан от срокове, които текат за назначения му особен представител. Поддържа се, че чл.430 ГПК определя само реда и условията за назначаване на особен представител в изпълнителното производство, но не и неговата представителна власт. Сочи се, че относно обема на представителната власт на особения представител намират приложение общите разпоредби на ГПК, като същият се приравнява на пълномощник с общо пълномощно по чл.34, ал.1 ГПК, което позволява предявяване на искове от него, тъй като за това действие законът не изисква изрично пълномощно. Направеното от ВКС стеснително тълкуване на правомощията на особения представител е в нарушение на принципа на законност и на равенство на страните и ограничава достъпа до правосъдие.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне исковата молба по чл.47 ЗМТА, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че назначения на длъжника в изпълнителното производство особен представител не се явява надлежен представител на същия при предявяването на иск по чл.47 ЗМТА. Посочено е, че разпоредбата на чл.430 ГПК вр. чл.47, ал.6 ГПК има приложение само по отношение на изпълнителното производство или производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на самостоятелното производство по чл.47 и сл. ЗМТА. Изложени са съображения, че особен представител се назначава на длъжника в изпълнителното производство, съответно на ответника в исковото такова, като е недопустимо по същия ред да се назначава особен представител на ищеца в производството по отмяна на решение, по чиято искова молба се образува това производство, като то не се явява продължение на исковото производство. Единственото действие, което може да бъде съобразено е връчването на поканата за доброволно изпълнение с оглед преценка на срока по чл.48 ЗМТА. С оглед на това е прието и че не е налице хипотезата на чл.83, ал.1, т.5 ЗМТА и ищецът не е освободен от внасяне по сметката на ВКС на държавна такса в размер на 669,60 лева за разглеждане на исковата молба. Не са изпълнени дадените от съда указания за представяне на доказателства за надлежно упълномощаване на същия адвокат от ищеца, за потвърждаване от ищеца на действията по подаване на исковата молба и за представяне на вносен документ за дължимата държавна такса от 669,60 лева в едноседмичен срок от съобщението, поради което исковата молба е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Съгласно чл.430 и чл.47, ал.6 ГПК, фигурата на особен представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече висящ процес – изпълнителен или исков, тъй като той се назначава по отношение на страна, която не инициира производството – на длъжника в изпълнението или на ответника в исковото производство.
На второ място, по арг. на чл.34, ал.3 ГПК за предявяването на иск чрез пълномощник е необходимо изрично пълномощно, а съгласно чл.34, ал.2 ГПК, ако това са искове са гражданско състояние, вкл. брачни, е необходимо и изрично посочване в пълномощното на вида на иска. Ето защо, особеният представител, назначен в изпълнителното производство, като приравнен по обем на представителната власт на общ пълномощник, не може да упражни правото на иск. С оглед на това, неоснователни са аргументите на жалбоподателя, че назначеният особен представител на ответник в исковото производство може да упражни правото на предявяване на насрещен иск в качеството си на представител на ответника по първоначалния иск. Страната, която няма постоянен или настоящ адрес, съответно не се намира на тях, и не е упълномощила лице да я представлява, сама се е поставила в невъзможност да упражни право на иск чрез пълномощник, поради което не е налице твърдяното нарушение на основни начала в гражданския процес.
На трето място, правомощията на особения представител да представлява страната са само в рамките на делото, за което е назначен особения представител, до приключването му с влязъл в сила краен акт, което включва и инстанционния контрол. Исковото и изпълнителното производство са две отделни, самостоятелни производства, видно и от систематичното им място в ГПК, поради което назначеният особен представител в едно от тях няма правомощия да извършва каквито и да е процесуални действия в другото производство. Защитата, която осъществява особеният представител е само в рамките на производството, за което е назначен.
С оглед горното, представителната власт на особения представител, назначен на длъжника в изпълнителното производство, не включва упражняване на правото на иск по чл.47 ЗМТА.
Предвид изложеното и неизпълнението на указанията на съда за отстраняване на пороците на исковата молба, свързани с потвърждаване от ищеца на извършени без представителна власт действия по подаване на исковата молба и внасяне на дължимата държавна такса по нея, определението на първия тричленен състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 25.07.2018г. по т. д. № 1477 / 2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.