ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 591
София, 02.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на …………………………………………………………….
юни две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 246/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Добрички хиподрум“ Е. гр. Д., подадена чрез пълномощника адвокат И от АК гр. Д., срещу въззивното решение № 487 от 05.10.2008 г. по в. гр. д. № 493/08 г. на Д. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 18 от 24.03.2008 г. по гр. д. № 1963/06 г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор 72624.436.122 по одобрената кадастрална карта на гр. Д., съставляващ лозе с площ от 499.00 кв. м. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за доказването на обема на правото на собственост върху недвижими имоти, върху които на граждани е било предоставено право на ползуване, но съставляващи част от имущество на търговски предприятия, еднолична собственост на държавата. Счита, че те са от съществено значение за точното прилагане на закона, тъй като засягат и много други аналогични хипотези – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. ЗГПК.
От ответницата Р. И. Г. не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима.
Ищецът твърди, че е собственик на 353.063 дка земеделска земя, съставляваща няколко поземлени имота в район 443 по кадастралната карта на гр. Д., един от които е спорният, по силата на апортна вноска от съдружник-учредител на „Добрички хиподрум“ ООД, сега ЕОДД, гр. Д., а именно „Водно строителство- Д. ; гр. Д., в чийто капитал земята е включена от държавата. Съгласно дружествения договор от 10.09.1998 г. непаричната вноска съставлява недвижим имот „Хиподрума“, включващ терен с посочената площ и няколко сгради, подробно описани.
За да намери иска за собственост за неоснователен, съдът приел, че спорният имот не е част от апортната вноска на съдружника, за което се позовал на заключенията и обясненията на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, извършило проверка по съществуващия картен материал – едромащабна топографска карта от 1972 г., ортофотоплан от 1983 г., план за земеразделяне на землището на гр. Д., изработен през периода 1992 – 1996 г., кадастрална карта на града от 2005 г. В подкрепа изводите на съда е обсъден и акт за държавна собственост № от 25.03.1977 г., в който като южна граница е посочен „свободен терен“, и е прието, че и към 1977 г. южната граница на обекта е достигала до терена на лозята, едно от които е спорният по делото имот. Обсъдени са и показанията на св. X. Великов за промяна на местоположението на оградата и след съвкупна преценка с останалите доказателства по делото е отречено до преместването да е бил включен и теренът с лозята. Доводът, че площта от 353.063 дка се формира чрез прибавяне и на площта на част от лозята на юг от материализираната южна граница на обект „Хиподрума“, е приет за неоснователен, предвид установеното от вещото лице различие в методите на изчисление на площта при идентична конфигурация на обекта.
Установената липса на идентичност между апортирания и спорния по делото имоти е приета като достатъчно основание за отхвърляне на иска, без да се обсъждат събраните доказателства и доводите на страните по законосъобразността на апорта, действителността на договора за покупко-продажба от 27.09.1996 г., сключен между общината и ответника, от който последният черпи права и упражняването от него на фактическа власт върху имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил два въпроса, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно:
1. от какво следва да се изхожда, за да се определи обемът на притежаваното от определен правен субект право на собственост: от графичното изображение на имота по различните видове устройствени планове, от отразената в актовете площ на имота или от обсъждането на всички събрани доказателства в съвкупност и 2. фактическото предоставяне за ползуване от общината на терен, актуван като държавен, на граждани, създава ли права за тях; това фактическо променяне на предназначението на имотите без правно основание създава ли права на общината върху тези терени.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице по следните съображения:
Първият повдигнатият въпрос е за доказването на обема на правото на собственост върху недвижим имот, свързан с площта като един от индивидуализиращите белези /признаци/. Начинът, по който той е формулиран, налага еднозначния отговор, че даден релевантен за спора факт се установява при съвкупната преценка на всички данни по делото във връзка с доводите на страните. В този смисъл е процесуалната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, по чието приложение има установена съдебна практика, като разглеждането на поставения от касатора въпрос не налага промяна в тази насока. Въззивният съд се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд и е приложил точно посочената норма, като обстойно е анализирал данните по делото, без при това да даде превес на определено доказателствено средство. Взети са предвид както графичното изображение на имота по различните карти и планове, така и площта, отразена в различни административни актове, обсъдени са и показанията на разпитания по делото свидетел и са изложени обстойни съображения защо съдът не ги поставя в основата на даденото разрешение. От съпоставянето на изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба следва, че според касатора въпросът за площта на имота, е разрешен в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като не са обсъдени всичките събрани по делото доказателства и доводите на страните, а част от тях са преценени неправилно. Следователно, заявява се касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не се поставя за разрешаване въпрос по допустимостта на касационното обжалване, свързан с процесуалноправните норми, уреждащи процеса на доказването, допустимите и относими доказателствени средства. Това основание обаче не е предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.
Вторият въпрос, поставен от касатора, не е от значение за разрешаването на възникналия между страните гражданскоправен спор.
Тъй като поддържаното от ищеца придобивно основание за претендираното право на собственост не е прието за установено, то и по противопоставените от ответника възражения въззивният съд не се е произнесъл. А след като произнасянето не е свързано с конкретното делото, то наличието на множество аналогични случаи не може да обоснове допустимост на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1,т. ЗГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 487 от 05.10.2008 г. по в. гр. д. № 493/08 г. на Д. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: