О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..591
гр.София, 10.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 448/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Ю. Р. и Нафизе О. Р. от гр. С. са подали касационна жалба вх. № 1* от 26.02.2009 год. срещу въззивното решение № 320 от 27.01.2009 год. по в.гр.дело № 647/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 670 от 08.07.2008 год. по гр.дело № 5414/2007 год. на Сливенския районен съд в частта относно уважения иск по чл.108 ЗС и е постановено друго, с което са отхвърлени ревандикационните претенции срещу Я. Й. В. за масивна жилищна сграда с идент. № 6* на два етажа, състояща се от първи етаж: четири стаи, два коридора, две тоалетни, мазе и втори етаж: четири стаи, два коридора; паянтова жилищна сграда с идент. № 6* състояща се от шест стаи, два коридора, две тоалетни и сграда с идент. № 6* построени в имот общинска собственост с идент. № 6* по кадастралната карта на гр. С. с площ 256 кв.м., ул.”К” № 36, кв.”Н”. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на исковете. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи, че изводите на въззивния съд за липса на основание за придобиване на имота по давност и на основание за ревандикация на същия имот, представляват материалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото и е от съществено значение за прилагането на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Я. Й. В. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да отхвърли ревандикационните претенции, въззивният съд приел, че изградените върху имот с идент. № 6* който е общинска собственост, постройки, без да е било учредено право на строеж на строителя, без да е било издадено строително разрешение и да са били одобрени архитектурни проекти, следват собствеността на земята, върху която са построени по силата на презумпцията на чл.92 ЗС. Съдът приел, че придобиването на постройките по давност е било недопустимо предвид изричните законови забрани – на чл.86 ЗС /в редакцията й до изменението с ДВ, бр.33 от 1996 год./ и нормата на чл.7, ал.1 ЗОбС/в редакцията й до изменението с ДВ, бр.96 от 1999 год./, а до 2004 год., когато е било преустановено владението на касаторите върху сградата, построена на уличнорегулационната линия и отразена на кадастралната карта като част от имот с идент. № 6* не е могъл да изтече срока на придобивна давност. Прието е, че ищците/касатори/ владеят сградата с идент. № 6* но липсват данни относно началния момент, в който са я завладяли само в тяхно лице. На последно място, съдът приел, че по делото изобщо не са налице данни относно ползването и владението върху сградата с идент. № 67338.608.311.3.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда накратко оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, съдържащи се в касационната жалба. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд може да се произнесе само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Касаторите не сочат решения на Върховния касационен съд, които да противостоят на тълкуването на материалния закон, възприето с обжалваното решение. По-нататък, липсват твърдения, че поставените от касаторите въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, нито се сочат конкретни влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, които да решават по различен начин сходен казус. Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Такова основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Касаторите не сочат непълноти или неясноти, свързани с приложението на чл.79, чл.86, чл.92 и чл.108 ЗС, чл.7, ал.1 ЗОбС или на чл.483, ал.2 ГПК/отм./. С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл за първи път по аналогичен правен спор, нито е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго. Несъмнено, въпросите, свързани с придобивната давност и ревандикацията са от значение за изхода на делото, но по правилността на обжалваното решение касационната инстанция не може да се произнесе без да е налице поне едно от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Както се посочи, такова в случая липсва, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 27.01.2009 год. по в.гр.дело № 647/2007 год. на Сливенския окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 26.02.2009 год., подадена от Р. Ю. Р. и Нафизе О. Р. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: