О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
гр. София, 08.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 690 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Т. и Г. К. Т. против решение №272/06.11.2008 година, постановено от Окръжен съд – Сливен, по гр.д. №458/2008 година, с което е оставено в сила решение №292/10.04.2008 г., постановено от Районен съд – Сливен, по гр.д. №240/2007 г. С последното е уважен предявения от ищцата Д ревандикационен иск против ответниците, жалбоподатели в касационното производство, по отношение на избено помещение, находящо се в гр. С.. В хода на администрирането на касационната жалба, касаторът Г. К. Т. е починал, като производството по делото е продължило по отношение на неговите правоприемници, наследниците му по закон Б. Х. Т. /която участвува по делото като страна и на собствено основание/, Ю. Г. Б. и Е. Г. Т. – Ж.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, предвид представеното удостоверение за данъчна оценка на имота /в т.ч. и на избеното помещение/, поради което е процесуално допустима.
В производството по предявения ревандикационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че ищцата е собственик на процесното избено помещение, като по отношение на индивидуализацията му с това по нотариалния акт, легитимиращ като собственик ищцата по делото, съдът е отчел приетото като доказателство заключения на вещо лице. Прието е от въззивния съд, че ответниците държат избеното помещение без правно основание и е уважил предявения иск.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания, с оглед изискването на разпоредбата на чл.284, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивния съд се е произнесъл относно наличието на предпоставките за уважаване на предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Сочи се като практика на ВКС, решение №2419 от 13.20.1960 г., по гр.д. № 3461/1060 г. на І г.о. на ВС. Доколкото соченото съдебно решение не е от категорията практика на ВКС, задължителна за съдилищата, то позоваването на цитираното съдебно решение следва да бъде квалифицирано като твърдение за наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата по посочения от жалбоподателите материалноправен въпрос – основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Разпоредбата на чл.108 от ЗС, както и константната съдебна практика по приложението на тази материалноправна разпоредба е категорична, относно предпоставките за основателност на предявен на това правно основание иск. В тази насока е и представеното към изложението на жалбоподателите съдебно решение на ВС. Въззивния съд не се е произнесъл по сочения материалноправен въпрос относно предпоставките за основателност на ревандикационен иск в противоречие с представеното съдебно решение, както и с постоянната практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл.108 от ЗС. Въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за основателност на предявения иск – ищеца да е собственик на вещта, ответникът да я държи и това държане да е без правно основание, противопоставимо на правото на собственост на ищеца. В тази връзка не е налице противоречиво разрешаване по сочения материалноправен въпрос от съдилищата, основание, на което основават своето изложение на касационните основания жалбоподателите.
Доказателствата, въз основа на които е направил своите изводи въззивния съд относно наличието на предпоставките за основателност на предявения иск, както и изводите относно фактическата обстановка по делото, не подлежат на проверка в производството по проверка наличието на основания за допускане до касационно обжалване на решението по чл.288 от ГПК. Тази проверка следва да се извърши, преценявайки необосноваността на съдебното решение, но след наличието на предпоставки за допускането до касационно обжалване на съдебното решение на окръжния съд. Необосноваността не е сред предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, посочени като основания за допускане до касационното решение до касационно обжалване, а е посочена като основание за касационно обжалване в разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателите за необоснованост на въззивното решение и изложените от тях доводи за това в изложението на касационното обжалване не следва да се обсъждат, доколкото са неотносими към производството по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното, соченото от жалбоподателите касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице и обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Води от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №272/06.11.2008 година, постановено от Окръжен съд – Сливен, по гр.д. №458/2008 година, с което е оставено в сила решение №292/10.04.2008 г., постановено от Районен съд – Сливен, по гр.д. №240/2007 г.
Председател: Членове: 1. 2.