О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 450/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Н. с б” ЕАД- гр. С. и касационна жалба на “Б И. С. ” ЕООД, гр. С. против решение № 186 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 757/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 06.12.2007 г. по гр.д. № 1525/2005 г. на Софийски градски съд за частично уважаване на предявените от “Н. с б” ЕАД- гр. С. против “Б И. С. ” ЕООД- гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.първо ЗЗД, евентуално съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и кумулативно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на “Н. С б” ЕАД, гр. С.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът е посочил като предмет на обжалване решението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция, досежно задълженията му към ответника по касация по договор № 59 а/ 12.02.2003 г., договор от 20.10.2004 г. за охрана на с.к. “С”- №179 / 09.12.2004 г., както и в частта за разноските.
С подадена молба от 19.03.2009 г., касаторът е посочил, че е подал касационна жалба, като изрично е поискал същата да бъде допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е в тази връзка, че с текстовото възпроизвеждане на съдържанието на тази разпоредба е обосновал приложно поле на касационно обжалване. Поддържал е, че иска, “ с оглед точното прилагане на закона да се изясни дали съдът може служебно да се вмесва в договорните отношения между страните”, както и “дали съдът може да се произнася по искания, за които не е сезиран”. В касационната жалба било изложено, че решението на тези въпроси щяло да е от значение за развитието на правото. В останалата част на молбата са наведени доводи относно посочени основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационната жалба към която бланкетира цитираната молба съдържа раздел І, озаглавен “ Основание за допускане касационно обжалване” по чл.280, ал.1 ГПК. В същият раздел страната лаконично е изложила приетото от съда относно прекратяване на процесните договори от страна на касатора с предизвесие от 07.04.2005 г., което не породило целения резултат, тъй като не било доказано съществуващо виновно неизпълнение на договорните задължения. Направен е извод, че по делото не бил предявен инцидентен иск за установяване това, че получаване на предизвестието за прекратяване действията на договорите и след изтичане на дадения едномесечен срок, те били в сила. Не бил предявен и иск за установяване съществуването или несъществуването на правоотношение или право, по което съдът без да е сезиран се бил произнесъл. Заявено е, че при това положение, с оглед точното прилагане на закона и развитие на правото, следвало да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. На първо място същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Общо посочените въпроси, касаещи произнасяне на съда свръхпетитум са ирелевантни за наличие на тази предпоставка, тъй като не са относими към решаващ извод на въззивния съд, обусловил постановения от него правен резултат. Извън това, доводът за неправилност на изводите на решаващия състав, относно неизпълнение на договорните задължения на страните съставлява оплакване за незаконосъобразност на акта, а не за неговата недопустимост в тази част, тъй като обсъждането на тези обстоятелства е пряко свързано с основателността на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба- относно непълнота или неяснота на конкретни правни разпоредби, приложени от въззивния съд, разглеждането, на които би съдействало за развитие на правото. Освен това липсват и съображения във връзка с приложение на разпоредби по разглеждания спор, чието тълкуване следва да се промени във връзка с изменение на обществените условия или законодателство и наложили се нови правни възгледи.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в атакуваната част
По касационната жалба на “Б И. С. ” ЕООД, гр. С.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Страната обжалва решението на Софийски апелативен съд в частите му, с които въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд за частично отхвърляне на предявените искове.
Касаторът, след проведено производство по чл.285 ГПК е подал касационна жалба, с която /т.3/ е заявил, че постановеното решение в обжалваните части противоречи на практиката на ВКС, като лаконично е изброил решения на същия съд, относно официалния и частния документ и доказателствената им сила, посочени в Българско гражданско процесуално право, с автор проф. Ж. С. , и относно правилата на доказателствената тежест и правото да се развали договора- решения на ВКС, цитирани в Облигационно право-обща част, с автор проф. А. К.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Такъв не може да бъде изведен от изложените доводи в касационната жалба, третиращи поддържаната от него неправилност на изводите на въззивния съд. В тази връзка извън контекста на искането за допускане на касационно обжалване остава и твърдяното противоречие между въззивното решение и цитираните решения на ВКС, респективно ВС, тъй като не противоречието на самите решения обосновава приложно поле на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК, а противоречието при разрешаване на конкретен, изрично посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Сочените и служебно приложени решения на ВКС и ВС третират различни искове, при които с оглед различна фактическа обстановка са направени различни правни изводи изведени именно от нея. Следователно, не са изложени и конкретни доводи, свързани с твърдяното противоречие. Като такива не могат да бъдат разглеждани доводите за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.281 ГПК, които са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в атакуваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 757/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: