2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 592
гр. С. ,13.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 75 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. К. К., И. К. К., М. К. К., М. К. К. и Р. К. К. всички от [населено място], [община], В. област са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1209 от 20.10.2010г. по гр.д.№ 1014/2010 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [община] е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 399 от 19.02.2010г. по гр.д.№ 7111/2008 , с което е отхвърлен иска с правно основание чл.108 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Формулирани са материалноправните въпроси след като имот с площ от 915 кв.м. е реституиран в полза на ищците на какво правно основание е съставен акт за общинска собственост през 2000г., има ли същият правопораждащо действие и съобразени ли са задължителните разяснения в ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК т.1 ал.2 . Поддържа се противоречие на решението с посоченото тълкувателно решение и по въпроса след завършване на реституционната процедура на възстановяване на собствеността върху имотите могат ли третите лица да се позовават на давност или друг способ за придобиване върху същите тези имоти , както и при липса на застрояване в имота налице ли са основанията за реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Посочено е и противоречие между извода на съда, че имотът се владее на правно основание с решение на ВКС от 02.02.2003г. по гр.д.№ 2887/2001г.
В исковата молба ищците са се позовали на реституция по З. по З. и др. За нея е предвидена административна процедура по отмяна на отчуждаването, предпоставките за което съгласно чл.2 ал.1 са мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало. ТР 1/1995г. на ВС ОСГК , на което се позовават касаторите , поддържайки основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се отнася до реституция по Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени имоти, която настъпва по право с влизане в сила на закона и не е приложимо за разглеждания случай.
Изводът на съда за законно владение на имота от ответника се основава на заключението на техническата експертиза, че спорната част от възстановения имот представлява обслужваща площ на сградата , която се ползва за кметство и за нея не е попълнена кадастралната основа. Макар да не е посочено изрично, очевидно е съобразено изискването на параграф единствен от Допълнителната разпоредба на З. по З. и др. като завършващ елемент от реституционната процедура по този закон. Съдът не е разглеждал налице ли са предпоставките за актуване на имота по чл.2 т.9 от Закона за общинската собственост, поради което поставените в тази връзка въпроси не са обусловили решаващите му изводи.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на на Варненския окръжен съд № 1209 от 20.10.2010г. по гр.д.№ 1014/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: