Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1759_17_opr_288_partage_I_266gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 14.12. 2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 1 ноември 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1759 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на И. И. Д., Р. И. Н. и Д. И. Д. срещу въззивно решение № 11 /16.01.2017 г. по възз. гр. д. № 590 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 95 /05.08.2016 г. по гр.д. № 126 /2015 г. на Тервелския районен съд, с което е допусната съдебна делба на придобити по наследство и реституция две ниви – от 134.449 дка и от 95.550 дка в землището на [населено място], [община] между страните по делото (низходящи на общия наследодател и на неговата съпруга, починала след него).
Насрещната страна А. М. К. в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са изразили становище.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
Въззивният съд е намерил за основателно искане за приемане на ново доказателство – акт за брак на наследодателя. Приел е, че поради допуснато процесуално нарушение – извършен проект за доклад, но пропуснат доклад и пропуснато указание за релевантния факт на брака на наследодателя и чия е тежестта за доказването му, искането за събирането на това доказателство, направено във второто съдебно заседание, не е несвоевременно. Приел го е и го е обсъдил и въз основа на него е определил кои са съсобствениците и при какви квоти.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание в съответствие с установената практика въззивният съд е оставил без уважение искане за събиране на писмено доказателство (договор за доброволно разделяне на земя от 1994 г.) с мотиви (л.54 от въззивното дело), че доказателството е несвоевременно представено : документът е бил в държане на въззивник, страна по настоящото дело, който се намира в архива му и следователно е могъл да бъде представен в първоинстанционното производство, а искането за събирането му от втората инстанция е несвоевременно.
Във връзка с довод за съществено процесуално нарушение – неприемане на представено по делото доказателство, за което се твърди, че има значение за изхода за спора, в изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат процесуалноправен въпрос (дословно): За необходимостта от преценка на годни и относими за спора доказателства, за който се твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК.
По-нататък в изложението се уточнява, че въпросът е: За доказателствената стойност на представени по делото писмени доказателства и се твърди, че по въпроса са постановени определение № 94 /05.02.2009 г. по гр.д. № 39 /2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 323 /20.06.2012 г. по гр.д. № 1043 /2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., които жалбоподателите не представят по делото.
И. процесуалноправен въпрос не е обуславящ, защото с него се визира документ, който не е прието като доказателство по делото (въззивният съд е отказал приемането му с мотивирано определение и следователно обсъждането му не е допустимо). Или: въпросът не е обуславящ, защото не се отнася до събрано по делото доказателство.
За да бъде обуславящ, той следваше да съдържа уточнението, дали се отнася до събрано по делото доказателство или до такова, за което съдът е отказал искане за събирането му.
Към това може да се добави и че разрешението на въззивния съд не противоречи на посочените без да са представени 1) определение, постановено по частна жалба на основание чл.274,ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на определение, с което е отказано възстановяване на срок на основание чл.37 ГПК, тъй като не е изведен правен въпрос, и 2) съдебно решене, с което е оставена без уважение молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.304 ГПК. В нито един от двата съдебни акта не е прието, че съдът е длъжен да обсъжда доказателства, чието приемане е отказано по делото.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на А. М. К. да бъдат осъдени жалбоподателите да му заплатят направените разноски е неоснователно, защото в представения договор за процесуално представителство е отразено единствено уговарянето на сумата 750 лева, но не е отразено заплащането на сумата. На местата „платена сума” и „словом” са поставени тирета (черти). Присъждат се само направените разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 11 /16.01.2017 г. по възз. гр. д. № 590 /2016 г. на Добричкия окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.