О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София, 18.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 379 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от адв. М. П., срещу определение № 10 от 16.02.2011г., постановено по ч. гр. дело № 22/2011г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено определение от 29.09.2010г., постановено по гр. дело № 822/2010г. на Хасковски районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Инвокира доводи за нарушаване принципите на служебното начало в гражданския процес по чл. 7 ГПК и за разглеждането и решаването на делата в разумни срокове по чл. 13 ГПК.
Ответникът [фирма] – в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е констатирала, че в хода на производството пред Районен съд Хасково, образувано по иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 124 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] за установяване на вземане в размер 15 000 лв. по запис на заповед, с решение № 27/22.07.2010г. по т. дело № 136/2010г. на Окръжен съд Стара Загора е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество, поради което е направила извод за наличие на основание по чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в настоящия случай не са релевирани. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Направените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и доводите за нарушаване принципите на служебното начало в гражданския процес по чл. 7 ГПК и за разглеждането и решаването на делата в разумни срокове по чл. 13 ГПК са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито не са посочени и конкретизирани.
Поради изложените съображения се налага изводът, че въззивното определение на Хасковски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10 от 16.02.2011г., постановено по ч. гр. дело № 22/2011г. на Хасковски окръжен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване