4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 18.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 220/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.П.С. – процесуален представител на Д. И. В., И. Д. В. и В. С. Д. срещу решение № 1355 от 16.11.2010 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1315/2010 год.,с което е оставено в сила решение № 1579/05.05.2010 год.по гр.д.№ 9924/06 год. на Варненски районен съд ,с което е допусната делба на недвижим имот,представляващ апартамент,находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица],ет.2/надпартерен/,със застроена площ от 180 кв.м.,ведно с прилежащите към имота 29,7 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в парцел с площ от …. кв.м.,представляващ ПИ №…. по плана на … микрорайон,при квоти 203/432 ид.ч. за Б. Н. Д. – О. , 203/432 ид.ч. за А. Н. В. и 26/432 ид.ч. за Д. И. В..Изключени от делбата са И. Д. В. и В. С. Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ,ал.1, т.1 и т.2 ГПК.Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуално правен въпрос за възможността при спор с трети лица,необвързани с решението по иска по чл.7 от ЗВСОНИ,да се навеждат доводи за нарушение на нормативни актове при продажбата в полза на техен праводател след преклузивния срок за предявяването на този установителен иск в противоречие с ТР № 1/95 год. на ОСГК,поради което е налице основанието по т.1,а по материалноправния въпрос за допустимостта на продажби на заварени обособени жилища,неотговарящи на изискванията на § 38 от Строителните правила и норми преди изменението в ДВ бр.39/17.05.1963 год.в противоречие с ТР № 96/71 год.на ОСГК,което не се включва в т.1 е налице основанието по т.2 .
Ответната страна – А. Н. В. и Б. Н. Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва основателността и допустимостта на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд,за да изключи И. Д. В. и В. С. Д. от делбата са,че те не са придобили права върху 5/6 ид.ч. от 65 кв.м. от имота по силата на договора за продажба,тъй като е недопустимо с транслативни сделки да се придобиват ид.ч.от реална част,която не е обособена като самостоятелен обект по одобрен архитектурен проект,съгласно чл.62 ал.1 ЗТСУ/отм./,но действащ към момента на сделката – 1992 год.И тъй като липсва годен обект,който може да бъде предмет на продажба,то договорът за продажба е недействителен.В. не е придобил собствеността и по давност, независимо от факта дали са налице предпоставките за придобиването на имота по давност,с оглед на изричната забрана за придобиване на ид.ч.от реална част.За да достигне до извода ,че съсобственици на делбения имот са Б. Н. Д. – О. , А. Н. В. и Д. И. В. съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е приел ,че Б. Н. Д. – О. и А. Н. В. ,като наследници по закон на починалата в хода на процеса К. Д. Д.,участват в имуществената общност останала от наследодателката им с равни права – по 1/2 ид.ч.Правото на собственост е възстановено на наследодателката им на основание чл.7 ЗВСОНИ с решение по в.гр.д.№ 677/98 год.на В. върху 6526/13682 ид.ч.от процесния имот,а с решение от 20.02.2004 год. на ВКС върху 4/6 ид.ч.,представляващи частта на купувача по договора от 1962 год. – М. В.-праводател на И. В..По отношение на останалите 2/6 ид.ч.от имота ВКС е приел,че не е проведена надлежна реституция с иска по чл.7 ЗВСОНИ,като същите принадлежат към патримониума на Д. В. – 1/6 ид.ч. и общо на М. В. В. и А. В. В. – 1/6 ид.ч.,в качеството им на наследници на купувача по договора от 1962 год.- И. В.,тъй като в преклузивния срок по ЗВСОНИ не е заведен срещу тях иск.През 2005 год. М. В. В. и А. В. В. са продали собствената си 1/6 ид.ч.от 65/180 ид.ч.от делбения имот на наследодателката на Б. Н. Д. – О. и А. Н. В. – К. Д. Д..Отчитайки всички тези факти е допуснал делбата между съсобствениците Б. Н. Д. – О. , А. Н. В. и Д. И. В. при съответните квоти.
Не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване ,тъй като макар и конкретно формулирани, въпросите са неотносими към настоящето производство. Задължителната практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона ,както и решенията на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай по първия въпрос касаторите се позовават на ТР № 1/95 год. на ОСГК уреждащо недопустимостта да се релевират твърдения за нищожност на извършената продажба в някоя от хипотезите на чл.7 ЗВСОНИ след изтичане на едногодишния преклузивен срок.Следва да се посочи,че въпросът е некоректно зададен,тъй като с оглед характера на делбеното производство,съдът е длъжен в първата фаза да изясни налице ли е съсобственост и на какво основание,между кои лица и кои имоти,поради което не е налице преразглеждане на същите основания и то извън преклузивния срок.Не е налице противоречие и по втория въпрос с ТР № 96/71 год.,тъй като делбеният имот няма характеристиката на заварено обособено жилище със самостоятелно юридическо съществуване.Този извод е възприет в производството по чл.7 ЗВСОНИ и е относим за 1962 год. и до настоящия момент няма промяна,видно от заключението на приетата и неоспорена техническа експертиза.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1355 от 16.11.2010 год.на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1315/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: