4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 02,07,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 741/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. против решение №135 от 26.01.2012 г. по т.д. № 1485/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- С. „ Ф.” – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подал е частна жалба срещу определение от 25.04.2012г. по т.д. № 1458/12г. на САС.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
По касационната жалба на М.- [населено място] :
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел оплакванията изложени в касационната жалба, като подробно е изложил своето разбиране за наличие на правен интерес от водене на установителен иск. Също така подробно е обосновал и разбирането, че ответникът, не е пасивно легитимиран да отговаря по иск по чл.95, ал.1, т.1, ЗАСП, поради това, че с оглед характеристиките на сдружението, то не е ползвател,а само посредник между наследниците на Я. и ползвателите. Направен е извод, че „ посочените процесуалноправни въпроси” били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, доколкото били приложени разпоредби, по които липсвала съдебна практика.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора като текст, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на нормата, нито изложените оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд,в контекста на поддържано от страната разбиране за невъзможност да води иска по чл.95 ЗАПСП срещу посочения от нея ответник,.нито възпроизвеждането на оплакванията в касационната жалба, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Страната не е поставила правен въпрос, нито е сочила доводи, съобразени с така очертаната дефинитивност на основанието, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
По частната жалба на С. „ Ф.”- [населено място]:
С определението, предмет на обжалване съставът на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане искането на жалбоподателя по чл.248 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК.
Определението е правилно.
С въззивното решение, съставът на САС се е произнесъл по искането на сдружението за присъждане на разноски, като е приел недоказаност на претенцията, с оглед това, че приложените договор за правна помощ и фактура не установяват реално плащане. Следователно, правно необосновано страната счита в частната си жалба, че съдът е задължен да се произнесе по допълване на решението. Разпоредбата на чл.248 ГПК очертава два фактически състава – на допълване на решението в частта за разноските и на неговото изменение. Допълване на решението може да се иска само в случаите, при които съдът, въпреки отправеното искане за присъждане на разноски, с което е бил сезиран не се е произнесъл, а е дължал произнасяне. Разглежданият случай, с оглед изложеното не е такъв. Въззивният съд се е произнесъл по искането за разноски,като е обсъдил и представените от сдружението доказателства/ другите въззивници не са ангажирали такива/, но го е намерил за недоказано, поради което е отказал да ги присъди. Следователно, отправеното от страната искане от 23.05.2012г., не е било за допълване на решението в частта за разноските/ въпреки неточно използвания термин, очертаващ друг фактически състав/, а за изменение на така постановеното решение, в частта за разноските, по отношение, на което както правилно е приел въззивния съд липсата на списък по чл.80 ГПК има за правна последица недопустимост на искането по аргумент на текста, предвиждащ такъв резултат, чрез определянето на списъка като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните. Не са допуснати процесуални нарушения, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135 от 26.01.2012 г. по т.д. № 1485/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.04.2012г. по т.д. № 1458/12г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: