1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
Гр. С., 23.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 847/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.К. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав № 185/11.04.2010 г. постановено по т.д.№ 3299/2009 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав № 633/21.07.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г. с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Български институт по метрология [населено място] иск с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД за сумата 44 335.22 лева представляваща частично неизплатена възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи сключен на 29.08.1998 г. с Комитета по стандартизация и метрология.
В касационната жалба се правят подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото относно извършените реорганизации и преобразувания на бившия Комитет по стандартизация, което е довело до погрешния краен извод относно липсата на материалноправна легитимация на ответника и основателността на предявения иск.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Поддържа, че решението поставя редица правни въпроси относно правоприемството на юридическите лица при преобразуването им и преминаване на поетите задължения от праводателя към неговия правоприемник. Излага доводи, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са следните въпроси: 1. Допустимо ли е касаторът да бъде лишен от правото на справедлив процес по причина на това, че не е бил уведомен от своя съконтрахент за преобразуването му и преминаване на определени договорни задължения към един от правоприемниците; 2. Длъжни ли са държавните органи при извършено преобразуване да оповестят публично и да информират своите съконтрахенти за преминаване на определени задължения към един от правоприемниците и приложими ли са в случая правилата за защита на кредиторите предвидени в чл. 263 л ТЗ, 3. Може ли да се счита, че ответникът не е материално легитимиран ответник по делото въз основа на представения протокол от 13.06.2007 г., който няма характер на разделителен протокол по смисъла на пар.48 ал. 2 на ПЗР към ЗИД на Закона за измерванията.
Ответникът по касационната жалба Български институт по метрология [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд. За да отхвърли предявеният иск по чл.266 ал.1 ЗЗД, с който се претендира частично неизплатена цена за извършени СМР по договора за строителство сключен на 29.08.1998 г. между [фирма] /изпълнител/ и Комитета по стандартизация и метрология /възложител/, съдът е приел че ответникът-Български институт по метрология не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като по делото не е доказано, че същият се явява правоприемник на възложителя по отношение задълженията му по процесния договор. Анализирайки в цялост събрания доказателствен материал съдът е проследил хронологично извършените реорганизации на бившия Комитет по стандартизация и метрология /К./, който се явява страна по договора за процесния обект свързан с дейността на Националния център по метрология, който към този момент е бил неперсонифицирано структурно звено на К.. С ПМС № 269/1999 г. К. е преобразуван в Държавна агенция по стандартизация и метрология /преименувана през 2002 г. на Държавна агенция за метрология и технически надзор/, която се явява негов универсален правоприемник поемайки активите и пасивите, както и другите права и задължения съгласно чл.2 на Постановлението. Съгласно пар.48 /в сила от 29.11.2005 г. / на ПЗР към ЗИД на Закона за измерванията /обн.в ДВ.бр. 95/2005 г./ Държавната агенция за метрология и технически надзор се преобразува без ликвидация в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ след отделянето от нея на Главна дирекция „Национален център по метрология” и Главна дирекция %Мерки и измервателни уреди” преобразувани в Български институт по метрология /БИМ/. Съгласно ал. 2 на пар.48 Българският институт по метрология поема архива, активите и пасивите на двете дирекции съгласно разделителен протокол утвърден от представителите на ДАМТН и БИМ. По делото обаче не е представен такъв разделителен протокол или друг документ, от който да се установи каква част от активите и пасивите на ДАМТН са преминали след отделянето на двете дирекции към Българския институт по метрология и по-конкретно дали БИМ е поел като пасив задължението за изплащане на остатъка от цената по процесния договор за строителство. При тези фактически данни съобразявайки разпоредбата на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса съдът е отхвърлил предявения иск, тъй като по делото не е доказан твърдяният от ищеца факт, че след извършените реорганизации ответникът се явява правоприемник на бившия Комитет за стандартизация и метрология по отношение на процесния дълг.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил същественият материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото. К. съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Значението на този въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не се свежда до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В случая въпросът за правоприемството на ответника /обуславящ негова пасивна материалноправна легитимация/ е фактически, а не правен и е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Наведените в касационната жалба доводи във връзка с допустимостта на касационното обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения касаещи извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото също са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Неудачно е позоваването на касатора на цитираната норма на чл. 263 л ТЗ /която е приложима само по отношение на търговските дружества, какъвто не е ответника по делото/, както и на разпоредбата на чл.102 ал. 1 ЗЗД, която в случая е неотносима тъй като не са налице елементите на фактическия състав на заместване в дълг.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 185/11.04.2010 г. постановено по т.д.№ 3299/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: