3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
София, 23,09,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 2986/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Г. С., [населено място] срещу определение № 995/12.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 430/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което се оставя без уважение подадената от Ю. С. частна жалба, против разпореждане № 1588 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 554/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на Ю. Г. С. против решение № 272 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 554/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Ответникът не заявява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното разпореждане, с което е върната подадената от жалбоподателката въззивна жалба, поради това, че не е внесена държавна такса в размер на 492.70 лева по сметка на Пловдивски апелативен съд в дадения едноседмичен срок. Въззивната инстанция е счела, че след като дадените указания за внасянето на държавна такса не са изпълнени, то законосъобразно е постановено връщането на жалбата.
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е посочил хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като поставеният въпрос е „дали когато една от страните по делото не е редовно уведомена от съда за съдебен акт, постановен от по-горестоящата съдебна инстанция, който подлежи на обжалване, съгласно общите конституционни права, представени от Основния закон за защита на нарушени права, е от съществено значение за изхода на конкретното дело”. Така формулиран правният въпрос е неясен, но явно се отнася до принципа за служебното начало и дали неуведомяването от съда за съдебен акт, който подлежи на обжалване, представлява съществено процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че относно поставеният въпрос законът е ясен, като в чл. 7, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът връчва препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са налице и това е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното определение. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед данните по делото, няма данни да е допуснато нарушение относно процедурата по връчването на преписи от постановени съдебни актове. Като Пловдивски апелативен съд правилно е отбелязал, че законът не предвижда уведомяване на страните, когато постановен в производството съдебен акт влиза в сила.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 995/12.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 430/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: