3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 4399/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1181 от 11.06.2013г. по т. д.4060/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н.П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил лаконично, че въззивният съд не бил обсъдил представено пред него писмено доказателство- „ приемо предавателни протоколи за предаване на лизинговото имущество и оспорения размер на на платените лизингови вноски представени още в първоинстанционното производство”. Посочено е също така лаконично, че в нарушение на чл.12 ГПК, съдът не бил обсъдил представените пред него писмени доказателства, което било „съществено процесуално нарушение , съгласно решение на ОСГК на ВС №91 от 17.11.1971г” и в „ нарушение на т.4 ППВС 7/65г за правомощията на втората инстанция, които според касатора намирали приложение и спрямо чл.12 ГПК. В заключение е заявено, че съдът процедирал неправилно, поради което били нарушени правата на страната, като било налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което в заключение е посочил, че е установил касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил основателни доводи, свързани с това основание, не е поставил правен въпрос. Оплакването за наличие на съществено процесуално нарушение, освен че е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, се основава и на фактически невярно твърдение, тъй като пред въззивната инстанция същият не е представял доказателства, а дори не се явил в единственото заседание проведено от въззивния съд. Цитираната задължителна практика също е ирелевантна не само с оглед липсата на каквато и да било конкретизация относно наличие на отклонение на съда в решаващите си мотиви от нея, но и поради това, че същата касае отменен праоцесуален ред относно правомощията на втората инстанция, поради което се налага извод, че страната не е обосновала валиден довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1181 от 11.06.2013г. по т. д.4060/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: