2
гр. д. № 4421/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 592
София, 27.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4421/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от М. Д. и В. Д., чрез процесуалния им представител адв. М. Б. от Бургаска АК срещу определение № 153 от 19.05.2014 г. по ч. гр. д. № 131/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 919 от 31.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 638/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ за сумата от 1 111 784.20 лв.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Предмет на частната касационна жалба е определение на въззивния Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Бургаски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. Определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове не подлежат на касационно обжалване.
Определението, постановено в обезпечително производство, не подлежи на двуинстанционна проверка. То не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2 ГПК тъй като не преграждат развитието на делото. Определението по обезпечение на иск има привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство.
ВКС се произнася по частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение, само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивния съд, но не и при произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено в обезпечително производство.
Това следва по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, подадената срещу неподлежащото на обжалване въззивно определение, частна касационна жалба, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство също като процесуално следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба подадена от М. Д. и В. Д., чрез процесуалния им представител адв. М. Б. от Бургаска АК срещу определение № 153 от 19.05.2014 г. по ч. гр. д. № 131/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4421/2014 г. на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: