О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
[населено място], 29.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 58/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. С. К. срещу решение №64 от 22.10.2010г. постановено по т.дело № 193/2010г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 193 от 24.06.2010г. постановено по гр.дело № 794/2009г. на Бургаския окръжен съд, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на В. И. Бахчиванджи от [населено място] сумата от 17 286.43 лв. и разноски в размер на 1032.10 лв. Поддържат се основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в обжалваната част решението противоречи на ТР и решения на отделни състави на ВКС по въпроса за освобождаването на длъжника от отговорност по чл.83, ал.1, пр.2 ЗЗД, когато неизпълнението се дължи на обстоятелства за които кредитора е отговорен. Този материалноправен въпрос, счита касаторът, е от значение за точното и справедливо приложение на закона и за развитие на гражданскоправните институти и принципи, като се има предвид, че освобождаването на длъжника от отговорност при посочената хипотеза е подчинено на идеята за недопускане на неоснователно обогатяване при уреждане на последиците от неизпълнение на договорни задължения, последователно развивана в правната теория и практика.
Ответникът В. И. Бахчиванджи не взема становище по изложението в касационната жалба основание за касиране на въззивното решение в обжалваните му части.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С въззивното решение е разгледан иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от В. И. срещу касатора [фирма] по т.9.1 изр.1 сключен между страните предварителен договор от 28.12.2007г. за покупко – продажба на недв. имот. С решение на Бургаския окръжен съд искът е уважен в размер на 57430 лв. Бургаският апелативен съд е приел за неоснователно възражението на ответното дружество по чл.83, ал.1 ЗЗД, че забавянето на изпълнението с 301дни / прехвърлянето на собствеността по нотариален ред на 28.08.2009г. при договорен срок 30.10.2008г./ се дължи по причина на кредитора – ищец с оглед на представените по делото доказателства, но е извършил корекция на размера на неустойката на 17 286.43 лв. поради неправилното й изчисление от първоинстанционния съд. Писмените доказателства и показанията на св. Т. в подкрепа на възражението са подробно обсъдени и анализирани от окръжния съд, по които въззивният съд е изразил съгласие.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като от него зависи изхода на делото и е част от доводите, формирали решаващата воля на съда. Съгласно чл. 280, ал. I т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС , ТК, състав на т. о. счита, че в процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280, ал. I т. 1 от ГПК с оглед на представеното от касатора ТР №128 от 25.03.1986г. постановено по гр.дело № 96А/1985г. на ОСГК на ВС, неотносимо към спора, поради това, че с него са разгледани правни въпроси, различни от тези по конкретното дело, а именно за отговорността на Д. при плащане на суми по влогове на лице, което се е представило за титуляр на влога въз основа на изгубени или преправени документи или на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумите по влога / т.2 и т.3 от ТКР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Доколкото касаторът представя решения на ВС, които нямат задължителен за съдилищата характер, съгласно приетото в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС, ТК, приема, че не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. правният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Въпросът дали неизпълнението се дължи на обстоятелства за които и кредиторът е отговорен / чл.83, ал.1 ЗЗД / в решения № 97/12.02.1986г. по гр.дело № 710/85г. на ВС, ІІ г.о., решение №5 от 25.01.1995г. по г.дело № 984/1994г. на ВКС, V г.о. е разрешен въз основа на конкретно установените по делата факти, които са различни както за цитираните решения, така и по настоящото дело. Или преценката дали длъжникът следва да се освободи от отговорност е направена от съда въз основа на преценката на конкретните възражения от дружеството – продавач и представените от страните писмени и гласни доказателства. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Както сам посочва касаторът в Изложението идеята за освобождаване от отговорност на длъжника в хипотезата на чл.83, ал.1 ЗЗД е последователно развита в правната теория и съдебна практика. От друга страна въпросът е действително важен, но произнасянето по него е свързано с конкретните доказателства по спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №64 от 22.10.2010 г., постановено по т. д. №193/2010 г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: