О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 30.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2255/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3884 от 26.03.2018 година и касационна жалба –допълнение вх. № 4922 от 20.04.2018 г. и касационна жалба вх. № 5254 от 30.04.2018 г., подадени от И. Т. Н. от [населено място] , [улица], последната и чрез процесуален представител-адв. Ц. П. от АК-П., срещу въззивно Решение Nо 84 от 24.02.2018 година по гр. възз. д. Nо 906/2017 година на Окръжен съд-Плевен.
С посоченото решение, окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1927 от 16.11.2017 година, постановено по гр.д. № 9810/2016 година на Районен съд-Плевен по отхвърлените субективно съединени искове за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, предявени от И. Т. Н. против Р. Ц. Л. и К. Ц. П., при участието на В. Т. В. като трето лице помагач на страната ответниците, за признаване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност на таванско помещение № 8 със застроена площ от 16,30 кв. м., при съседи: от север-таван № 9, от запад-коридор, от юг- таван № 7, от изток- [улица], находящо се в жилищна сграда на [улица] [населено място].
С първоначалната и с последващите касационни жалби се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка резултат на допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при попълване на делото с относими и необходими доказателства за фактите, от които страната извежда своето право- основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК са подадени отделни отговори от защитата на ответниците по касацията Р. Ц. Л. и К. Ц. П., чрез адв. С. М. – АК-П., с идентично съдържание и с изразено в тях становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.3 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК, съобразно изложените доводи от касатора, настоящият състав намира, че такива не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и искането не може да бъде уважено.
Съобразно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 2010 година по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане по същество на касационната жалба, Върховния касационен съд следва извърши селекция, като се произнесе дали са налице кумулативно и изчерпателно посочените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
Като общо основание се дефинира формулирания от касатора в жалбата или изложението към нея материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ правната воля на въззивния съд в обжалваното решение. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, като включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е формирал решаващите изводи на съда, обективирани в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, в рамките, в които касационния съд е длъжен да селектира подадената жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
Заедно с обуславящия правен въпрос, касаторът следва да посочи на кое от допълнителните основания по т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК основава искането си за допускане до касационен контрол, като посочи на кое решение на ВКС, акт на Конституционния съд на Република България или акт на Съда на Европейския съюз по същия този въпрос въззивното решение противоречи, както и с какво произнасянето по него би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В приложените по делото касационната жалба вх. Nо 3884 от 26.03.2018 година, касационна жалба –допълнение вх. № 4922 от 20.04.2018 г. и касационна жалба вх. № 5254 от 30.04.2018 г. не се съдържа формулиран обуславящ правен въпрос, въз основа на който касационния съд да селектира касационната жалба. Изложените от жалбоподателя оплаквания не са с характер на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т.1-т. 3 и ал. 2 ГПК. Въпреки, че на касатора са давани указания от администриращия касационната жалба Окръжен съд-Плевен да отстрани нередовностите й, като представи изложение към касационната жалба, с посочване на съдържанието на изложението, съобщението за които му е връчено надлежно, в посочения от съда срок и с постъпилите касационна жалба –допълнение вх. № 4922 от 20.04.2018 г. и касационна жалба вх. № 5254 от 30.04.2018 г. указанията не са изпълнени, а по същество се преповтаря съдържанието на първоначално подадената касационна жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В настоящия случай, предвид непосочването както на общото, така и на допълнителните основания за селекция, обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Не са налице предпоставките за служебното му допускане за проверка на неговата нищожност или недопустимост, доколкото същото отговаря на изискванията на закона за постановяване на валидно и допустимо решение- произнесено е от орган, разполагащ с правораздавателна власт, действащ в законен състав, в изискуемата писмена форма, при наличието на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и при липсата на процесуални пречки.
По направеното от ответниците по касация искане за присъждане на разноски, съдът намира, че същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК предвид изхода на делото- а именно при постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване.
От представените пред касационната инстанция две пълномощни, с които ответниците по касацията са учредили поотделно представителна власт на Адвокатско дружество М. за подаване на отговор на касационната жалба по в. гр. дело № 906/2017 г. на ОС-Плевен и представителство пред ВКС е видно, че е уговорено възнаграждения в размер от по 720 лв. за всяка една от ответниците, като в пълномощните е отбелязано, че същите са платени в брой.
Поради това, съдът намира, че самостоятелно заявените претенции на Р. Л. и К. П. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 е ал. 2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо 3884 от 26.03.2018 година, касационна жалба –допълнение вх. № 4922 от 20.04.2018 г. и касационна жалба вх. № 5254 от 30.04.2018 г., подадени от И. Т. Н. от [населено място] , последната чрез процесуален представител -адв. Ц. П. от АК-П., срещу въззивно Решение Nо 84 от 24.02.2018 година по гр. възз. д. Nо 906/2017 година на Окръжен съд- Плевен.
ОСЪЖДА И. Т. Н. да заплати на Р. Ц. Л. и К. Ц. П. по 720 лв. (седемстотин и двадесет лв.) на всяка от тях, общо 1440 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лв.) разноски за процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: