О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 06.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 395 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. Р., приподписана от адв. С. К., против определение № 365 от 16 декември 2011 г., постановено по в.ч.т.д. № 538 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г., с което е потвърдено разпореждане № 1316 от 13 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 376 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2011 г. за връщане на частната жалба на [фирма] против разпореждане № 171 от 26 август 2011 г. на председателя на окръжния съд в р. Л., постановено по същото първоинстанционно дело поради подаването й след законния срок.
С определението си въззивният съд приема, че частната жалба е подадена на 10 октомври 2011 г., видно от пощенското клеймо, а срокът за обжалване на съдебния акт е изтекъл на 7 октомври 2011 г., петък, след като съобщението е връчено на частния жалбоподател на 30 септември 2011 г.; първоинстанционният съд не е съобразявал датата на постъпването на жалбата в съда – 13 октомври 2011 г., а датата на пощенското клеймо.
Макар частната касационна жалба да е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, тя е недопустима, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред касационния съд.
По реда на чл. 437, ал. 4 ГПК решенията на окръжния съд по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, са окончателни и не подлежат на по-нататъшен контрол. В разглеждания случай обаче не е постановен акт по съществото на спора, а преграждащо определение, защото жалбата на частния жалбоподател срещу постановлението за възлагане на недвижим имот, е оставена без разглеждане, тъй като не се излагат съображения по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК, а се оспорва допустимостта на проданта. Преграждащите определения на окръжния съд подлежат на разглеждане от съответния апелативен съд по аргумент на чл. 276 ал. 2 от ГПК, като неговите актове са окончателни. Ето защо по-нататъшно обжалване пред касационния съд е недопустимо. Този извод се възприема напълно и от ВКС при разглеждане на частни жалби срещу определения на състави на ВКС, с които частни касационни жалби срещу такъв вид преграждащи определения на въззивен съд са били оставяни без разглеждане – например определение № 452 по ч.гр.д. № 2014/08 г., ІV г.о., определение № 360 по ч.т.д. № 389/09 г., ІІ т.о., определение № 759 по ч.гр.д. № 623/11 г., ІV г.о. и др.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. Р., против определение № 365 от 16 декември 2011 г., постановено по в.ч.т.д. № 538 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: