Определение №592 от по гр. дело №403/403 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№.592
 
гр.София, 10.07.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми юли  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ
                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско  дело под № 403/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Л. А. Д. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Е от гр. К., е подал касационна жалба вх. № 3* от 27.10.2008 год. срещу въззивното решение № 592 от 24.09.2008 год. по в.гр.дело № 401/2008 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 442 от 21.12.2007 год. по гр.дело № 366/2007 год. на П. районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на О. с. „З”, гр. П. правото на наследниците на Т. Г. Д. , б.ж. на гр. П., да възстановят собствеността си върху нива с площ 2.440 дка, находяща се в м.”Г”, землището на гр. П., при граници и съседи: Никола О. , Е. К. , Г. К. , Г. К. и И. М. Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречива практика на съдилищата по допустимостта на свидетелски показания за установяване факта на владение с оглед придобиване на имота по давност с позоваване на решение от 19.10.2007 год. по гр.дело № 537/2007 год. и на решение от 31.10.2007 год. по гр.дело № 562/2007 год. на Софийския окръжен съд и б/ основанията за касационно обжалване, според жалбоподателя, влизат в приложното поле и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона, с цел да се избегне и да не се допусне злоупотреба с право.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаните в исковата молба имоти са били собственост на ищците или на техния наследодател към момента на обобществяването на земята чрез включването й в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на факта, че имотът е бил включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като ограничението, съдържащо се в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, след изменението на закона /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./ се отнася единствено до факта на придобиване на собствеността. Следователно, новата редакция на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че правото на възстановяване на собствеността може да се доказва само с писмени доказателства. Това следва недвусмислено от второто изречение на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, според което „писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост”.
В случая, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на иска, като е възприел изложените от районния съд съображения за липса на писмени доказателства – нотариални актове, вписани делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване. Доколкото пред районния съд ищецът/касатор/ се е позовавал на покупко-продажба, като способ за придобиване на собствеността от наследодателя Т, но не е представил писмени доказателства от вида на тези, посочени в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивната инстанция е приела,че с представеното заверено копие от кадастрален план на П. поле от 1930 год./л.24 от делото в ПРС/ не може да се установява правото на собственост.
Въззивното решение не разрешава въпроса за допустимостта на свидетелски показания в производството по иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ в противоречие със становището, застъпено в решенията на Софийския окръжен съд от 19.10.2007 год. по гр.дело № 537/2007 год. и от 31.10.2007 год. по гр.дело № 562/2007 год. В първото от тях изрично е прието, че свидетелските показания за установяване факта на владение са били допустимо от закона доказателствено средство към момента на депозирането им – 24.01.2007 год., т.е. преди изменението и допълнението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./. Във второто от цитираните решения пък е прието, че показанията на разпитания свидетел са ценени процесуално законосъобразно, само и единствено за определяне на границите/съседите/ на процесната земя, както и за факта, че земите не са били отчуждени от собственика в полза на трети лица към момента на национализацията им. Доколкото решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че не е било установено правото на собственост на наследодателя на ищеца/касатор/ поради недоказано придобивно основание, евентуалният разпит на свидетели за факта на извършена национализация на имота чрез внасянето му в ТКЗС през 1956 год. и за факта на принудителното му отнемане от Т. Г. Д. , не би могъл да доведе до друг извод относно придобиването на правото на собственост, за което липсват писмени доказателства от категорията на изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ документи.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по смисъла на който: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от тези три хипотези не е налице в случая, а оплакванията за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон могат да съставляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592 от 24.09.2008 год. по в.гр.дело № 401/2008 год. на Б. окръжен съд, по жалба вх. № 3* от 27.10.2008 год., подадена от Л. А. Д. от гр. П..
О. е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top