О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 505/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С” Е. – гр. В. против решение № 94 от 26.02.2009 г. по т.д. № 30/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 3* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 10045/2007 г. на Варненски районен съд е осъден касаторът да заплати на “А” О. – гр. Р. сумата 4746.12 лв. на основание чл.327 ТЗ – по фактура № 1* от 16.04.2004 г., 930 лв.- лихва за забава за периода 29.11.2004 г. – 28.11.2007 г., присъдени са разноски.
Ответникът по касация “А” О. – гр. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът е поставил като материалноправен въпрос, този относно доставката и получаването на стоките, предмет на процесната фактура, а като съществен процесуалноправен въпрос, този относно доказване доставката и получаването на стоката. Като друг процесуалноправен въпрос е поставен този относно приложимия във въззивното производство процесуалноправен кодекс. В тази връзка страната е поддържала, че съдът неправилно е постановил своето решение по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./. В изложението подробно са посочени доводи относно неправилност на постановения съдебен акт, направен е извод, че решението на окръжния съд било в противоречие с цялостната и трайна практика на Върховния съд и арбитражните съдилища, относно приложението на чл.200 ЗЗД и чл.327 ТЗ. Този довод е подкрепен с извода, че фактурата като документ не е основание за плащане на цената, а такова е доставката на стоката, така както било прието в решение № 987/2004 г. на ВКС. Посочено е, че отразяването по фактурите се прави единствено въз основа на счетоводното законодателство и не удостоверява получаване на доставката. Изводът е подкрепен с решение по ВАД 78/2003 г. Поддържан е още и довод за неправилност на изводите на съда с приложението на чл.301 ТЗ. Цитирани и служебно приложени са и решение № 1318/1994 г. на ВКС, V г.о. и решение по ВАД 11/1994 г.
Страната е развила доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение, с оглед поддържаното от нея за това, че съдът е разгледал спора по отменен процесуален ред. Доводът освен, че е правно необоснован с оглед разпоредбата на § 2, ал.1 ПЗР на ГПК и завеждането на исковата молба на 11.12.2007 г., но и същият няма относимост към лимитивно изброените от чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Не са налице и поддържаните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставеният от страната материалноправен въпрос за доставката и получаването на стоките по процесната фактура е въведен общо и извън контекста на дадените от въззивния съд правни разрешения и по същество представлява оплакване за незаконосъобразност на тези изводи. Доказването е основен въпрос по всеки повдигнат правен спор и поради тази причина винаги обуславя изхода на делото. За да бъде, обаче, релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, този въпрос следва да бъде поставен в пряка връзка с конкретните направени изводи на решаващият състав, постановил обжалвания акт. Следователно, така поставените от касатора въпроси не установяват наличие на предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на касационно обжалване. Дори и да се приеме, че страната е формулирала конкретни въпроси, извън изрично посочените от нея, относно относимостта на наличието на доказана доставка към основателността на иска и в тази връзка е твърдяла противоречие на изводите на въззивния съд с разрешенията, дадени с решение № 987/2004 г. на ВКС, ТК, то това противоречие не е налице, тъй като въззивният съд не е приел, че издаването на фактура е основание за заплащането на цената, а е констатирал, съобразно доказателствата по делото, че осчетоводяването на издадената фактура в счетоводството на дружеството- касатор и извършените по нея частични плащания от него, индицират осъществена доставка на стоката. Следователно, обсъждайки установените факти във връзка с фактическото предаване на стоката, съдът не е дефинирал по различен начин материалноправната доказателствена сила на фактурата и не е приел, че цената се дължи само защото е издадена такава, т.е. не е налице противоречие между двата съдебни акта. Същият извод е относим и към соченото противоречие с разрешенията дадени с решение № 1318/1994 г. на V г.о. на ВКС, което освен това третира различна хипотеза, а именно липса на активна легитимация у продавача за претендиране цената на стоката поради недействителност на учреденото дружество. Ирелевантно към производството по чл.288 ГПК е соченото противоречие с разрешения давани по арбитражни дела. Същите не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК и съответно не обосновават довод за приложно поле на нормата.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд. Ответникът по касация не установява направени съдебни разноски от него, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 26.02.2009 г. по т.д. № 30/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: