Определение №593 от 13.5.2013 по гр. дело №22/22 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 593

С., 13.05. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 22 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., против въззивно решение № 5831 от 07.08.2012 г., постановено по в.гр.д. № 11770 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 07.05.2009 г. по гр.д. № 8908/2008 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 61 с-в, е отхвърлен предявеният иск от [фирма] срещу С. Ц. К. от [населено място], с правно основание чл. 357 КТ, за сумата от 8 000 лв., претендирана като обезщетение за нарушение по т. 4.1 от споразумение за конфеденциалност, недопускане на конфликт на интереси и нелоялна конкуренция, сключено между страните на 02.08.2006 г.
К. поддържа, че въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за нарушение на т. 4.1 от споразумение за конфеденциалност, недопускане на конфликт на интереси и нелоялна конкуренция, сключено между страните на 02.08.2006 г., е неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд в обжалваната му част по поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, е изведен материалноправния въпрос, от значение за изхода на спора, а именно – относно характера на споразумението за конфеденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция, сключено между страните на 02.08.2006 г. и конкретно за действителността на клаузата за неустойка, касаеща правоотношения, възникващи след прекратяване на трудовия договор.
Ответницата по касационната жалба С. Ц. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, като изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по паричен иск, с цена над 5 000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че спорната клауза на т.4.1 от сключеното между страните писмено споразумение на 02.08.2006 г. за конфеденциалност, недопускане на конфликт на интереси и нелоялна конкуренция, се явява част от трудовия договор с ответницата и няма гражданскоправен характер, тъй като с нея се допълва съдържанието на сключения трудов договор между страните в частта относно изпълнението на трудовите задължения от страна на ответницата, както и относно прекратяване на трудовия договор – като срок и основания. Приел е, че тази клауза се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречаща на нормата на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на РБ, регламентираща неотменимото право на всеки гражданин на РБ свободно да избира своята професия и място на работа. Това е така, тъй като конституционната норма на чл. 57, ал. 1 гарантира неотменност на основните права на гражданите, между които и посоченото по-горе по чл. 48, ал. 3 К.. Ограничението на основни права на гражданите на РБ е допустимо само в изключителните случаи, посочени в чл. 57, ал. 3 К., между които процесният категорично не попада, поради което исковата претенция основана на тази нищожна договорна клауза, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По поставения материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 369 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 1070/2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение. Според даденото от ВКС обвързващо тълкуване, сключеното между страните споразумение за конфеденциалност, недопускане на конфликт на интереси и на нелоялна конкуренция, чийто характер е трудовоправен, като уговорката в него, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл. 48, ал. 3 К., в която се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. В тази връзка работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област да не упражняват своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещо престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Такава клауза, макар и да не е свързана със съдържанието на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентен на работодателя правен субект, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ. Приетото в обжалваното въззивно решение по поставения правен въпрос от материално естество е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В тази връзка направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5831 от 07.08.2012 г., постановено по в.гр.д. № 11770 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-в въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 108429 от 23.10.2012 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top