5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 14.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2096 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда П. Х., [населено място], представлявана от адв. В. Д. срещу решение № 1186 от 20.02.2015г. по гр.д. № 9196/2014г. на СГС, ГО, II – Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 22.04.2014г. по гр.д. № 11748/201г. на СРС, I ГО, 33 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Надежда П. Х. против [фирма] /в ликвидация/ иск с правно основание чл.280 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 966,54 лева, представляваща неизплатени за периода март 2012г. – февруари 2013г. възнаграждения по договор за оказване на съдействие и посредничество при сключване на здравноосигурителни договори с физически или юридически лица.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Как съдът преценява свидетелските показания – поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 176 по гр.д. № 759/2010г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 70 от 03.11.1980г. по гр.д. № 65/1980г. на ОСГК на ВС, решение № 195 от 30.03.2009г. по гр.д. № 6291/2007г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1156 от 05.04.1979г. по гр.д. № 595/1979г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 700 от 28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 48 по гр.д. № 447/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 554 по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.;
2. Как се формира вътрешното убеждение на съда? Има ли той задължение при преценка на доказателствата да съобрази логическите правила? Как се преценяват доказателствата от съда – поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение № 554 по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., т.12 от ТР № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 450 от 21.07.2009г. по гр.д. № 3547/2008г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 570 от 06.11.2009г. по гр.д. № 4112/2008г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 796 от 02.02.2011г. по гр.д. № 1660/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 94 по гр.д. № 701/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 65 по т.д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 411 по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, решение № 22 по т.д. № 3466/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.;
3. Може ли съдът да основе решението си на аргумент за неизпълнение на задължение по договорна връзка, когато възражение за подобно неизпълнение не е било въведено от страна по делото? Какво е значението на търговските книги, които води търговският посредник, за изплащане на възнаграждението му – поддържа, че по тези въпроси липсва съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
4. Частичното плащане по договор означава ли признаване на задължението за заплащане на възнаграждението по договора – поддържа, че въпросът е от значение за развитието на правото, доколкото липсва съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] /в ликвидация/ оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като нито един от формулираните въпроси не е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито тяхното интерпретиране от въззивния съд е опосредило или препятствало точното прилагане на закона или развитието на правото. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на тях е приел, че предметът на договора между страните е свързан с осъществяването на съдействие и посредничество при сключване на здравноосигурителни договори, с оглед на което ищцата следва да докаже по убедителен начин, че е съдействала и посредничила по такъв начин, който е довел до сключването на процесния договор със [фирма]. Въззивният съд е изложил съображения, че не кредитира показанията на свидетеля Б., като посочил, че са изходящи от лице, намиращо се в близки родствени връзки с ищцата /неин брат/, което буди съмнение в достоверността им, както и е посочил, че този свидетел не е достатъчно конкретен какви именно действия е извършила ищцата по сключването на договор с дружество [фирма] и от показанията му не става ясно, че е бил пряко ангажиран в срещите и подготовката за сключване на договора. Приел е още, че събраните пред въззивната инстанция доказателства също не позволяват да се приеме, че ищцата с действията си е способствала сключването на договора със [фирма]. Въззивният съд е кредитирал като обективни, убедителни и кореспондиращи си с други доказателства по делото /писмата, адресирани от ответника до ищцата и факта на извършеното еднократно плащане в полза на ищцата/ показанията на свидетеля К. и е приел, че от тях се установява, че извършените от ищцата действия в изпълнение на договора между страните по същество се изчерпват с организирането на срещата през м.декември 2011г.. Счел е, че изплатената еднократна сума за м.февруари 2012г. в размер на 1 409,49 лева, за която няма спор по делото, представлява възнаграждение за организиране на посочената среща и плащането не може да бъде възприето като извънсъдебно признание на ответника за дължимост на цялата сума, претендирата от ищцата по делото.
Въззивният съд е взел предвид и това, че ищцата не е ангажирала по делото писмените отчети, които е следвало да изготви и представи на ответното дружество съгласно т.10 от договора между страните. Съобразил е и обстоятелството, че ответникът и [фирма] са се намирали в облигационни отношения и преди 2012г., което прави още по-вероятна тезата на ответника, че сключването на договора с посоченото дружество от 23.01.2012г. е могло да се осъществи без решаващото участие на ищцата с директни взаимоотношения между представители на двете дружества.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до задължението на съда да обсъди събраните доказателства, в това число свидетелските показания, при преценката им да съобрази логическите правила и въз основа на това да формира вътрешното си убеждение. По тези въпроси е формирана постоянна съдебна практика, която се сочи и от касатора и от която въззивният съд не се е отклонил. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като при преценката на ангажираните от ищцата гласни доказателства е взел предвид не само евентуалната заинтересованост на свидетеля, а доколко показанията му са конкретни, доколко се основават на непосредствени впечатления и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Изхождайки от същите критерии, въззивният съд е преценил и ангажираните от ответника гласни доказателства и е изложил съображения защо ги кредитира. Доводите на касатора, във връзка с които поставя въпросите, представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, по които въззивният съд не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационните жалби.
Поставеният трети въпрос не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението на ищцата, че в изпълнение на посредническия договор между страните е положила усилия и е осигурила сключване на договор за комплексна медицинска помощ със [фирма], като е възразил, че са недоказани и не отговарят на обективната истина. Възразил е още, че плащането на месечните възнаграждения е преустановено поради липсата на съдействие от страна на ищцата за подновяване на договорните отношения с това дружество за 2012г., т.е. поради неизпълнение на задължения по посредническия договор. Следователно ответникът своевременно е въвел в процеса твърдение за неизпълнение на договора от страна на ищцата и поради това не е налице произнасяне на въззивния съд без въведено от ответника възражение. Втората част от въпроса не е релевантна, тъй като не е обусловила решаващите изводи на въззивния съд. Съдът е достигнал до извод за недоказаност на твърдението на ищцата за изпълнение на договора от нейна страна след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и непредставянето на предвидените в т.10 от договора месечни отчети не е единствено обуславящо този извод. Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Четвъртият материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд, но е разрешен при съобразяване на конкретните факти по делото. Въззивният съд е обсъдил извършеното от ответника еднократно плащане на сумата 1 409,49 лева за м.февруари 2012г., но е приел, че представлява възнаграждение за организирането на среща с представител на [фирма] и поради това не може да бъде възприето като извънсъдебно признание на ответника за дължимост на цялата сума, претендирана от ищцата по делото. Следователно въззивният съд не е отрекъл възможността частично плащане да бъде ценено като признание на задължението, но с оглед конкретните факти по делото – че извършеното плащане е на възнаграждение за един месец и за конкретна работа, е приел, че това плащане не може да се цени като признание за задължение за заплащане на възнаграждение и за останалата част от 2012г.. Доколкото разрешаването на поставения въпрос зависи от твърденията на страните и от конкретните факти по делото, не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ответника касационна жалба. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 711,74 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1186 от 20.02.2015г. по гр.д. № 9196/2014г. на СГС, ГО, II – Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Надежда П. Х. с ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], вх.А да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 711,74 лева /седемстотин и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: