О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 17.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1578 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. П. от [населено място] срещу определение № 1880 от 07.06.2017г. по в. ч. гр. дело № 2839/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е оставена без разглеждане частна въззивна жалба на В. М. П. срещу разпореждане от 05.11.2008г. по т. дело № 1952/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав, с което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 27.09.2008г. по арбитражно дело № 59/2008г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация” – [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд не се е съобразил с доказателствата по делото. Излага доводи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на майка му В. Братова Ц., която впоследствие е починала на 11.01.2012г., като към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение частният жалбоподател не е живял в [населено място], а е живеел в [населено място]. Моли определението на Софийски апелативен съд и определението на Софийски градски съд да бъдат отменени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на В. М. П. срещу определението на Софийски градски съд, с което е издаден изпълнителен лист срещу частния жалбоподател по арбитражно решение, въззивният съд е приел, че същата е просрочена. Изложил е съображения, че обратната разписка, установяваща връчване на поканата за доброволно изпълнение на 02.02.2009г. на лице, отбелязано като майка на В. М. П., е с нередовности, тъй като не са посочени трите имена на лицето. Поради твърденията на частния жалбоподател в молбата за отстраняване на нередовности на частната жалба и представянето от него на обратната разписка съдебният състав е приложил разпоредбата на чл. 54 ГПК и е направил извод, че съобщението е достигнало действително до адресата на 02.02.2009г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 16.02.2009г.
Настоящият съдебен състав констатира, че обратната разписка /л. 42 от делото/, в която е отразено връчване на покана за доброволно изпълнение с адресат В. М. П. на лице, посочено като „майка”, без имена на 02.02.2009г., не удостоверява надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение на В. М. П. по предвидените в ГПК начини, тъй като към посочената дата частният жалбоподател е имал регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица], считано от 16.06.2008г., а не на адреса, на който е изпратена призовката за доброволно изпълнение – [населено място], [улица], предвид служебно направената справка. Видно от самите твърдения на частния жалбоподател в молбата от 01.05.2017г. /л. 33 от делото/, същият е получил призовката за доброволно изпълнение с изх. № 036/2009г. и известието – обратна разписка от ЧСИ Г. Б. при посещението му при него на 07.02.2017г. след като са му били запорирани банковите сметки в О. АД.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на разпореждането на Софийски градски съд по чл. 406 ГПК е започнал да тече на 02.02.2009г. /понеделник/ и е изтекъл на 16.02.2009г. /понеделник/. С оглед данните по делото се налага изводът, че двуседмичният преклузивен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист е започнал да тече от получаване на поканата за доброволно изпълнение от В. М. П. на 07.02.2017г. /вторник/ и е изтекъл на 21.02.2017г. /вторник/, поради което частната жалба /„въззивна жалба” според частния жалбоподател/ е подадена след срока за обжалване – на 07.03.2017г. по пощата и като недопустима следва да бъде върната.
Предвид обстоятелството, че крайният извод на съдебния състав на ВКС, ТК, Второ отделение съвпада с крайния извод на въззивната инстанция, обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1880 от 07.06.2017г. по в. ч. гр. дело № 2839/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.