3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№593
гр. София,17.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1822 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 623 от 31.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 368/2014г. от Апелативен съд – П., с което след отмяна на определение № 613 от 21.03.2014г. по ч.гр.д. № 211/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, е допуснато на основание чл.390 ГПК обезпечение на бъдещите искове на А Б., С. Б. и П. Д. с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, против [фирма], чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на дружеството в к.к. „Слънчев бряг” и [община].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, с оглед на което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и допусне обезпечение на бъдещите искове по чл.125, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че те са допустими и вероятно основателни, като без допускане на обезпечението би било невъзможно, съответно би се затруднило осъществяването на правата на молителите по бъдещото позитивно за тях решение. Допустимостта и вероятната основателност на иска са изведени от прекратяване на членството им в дружеството чрез изключването им като съдружници и неуредеността на имуществените последици от този акт. Счетено е, че исканата обезпечителна мярка не е прекомерна, респективно несъразмерна с оглед вида на търсената защита, тъй като претендирания размер на дружествения дял на всеки един от тримата изключени съдружници е 150 000 лева, или общо 450 000 лева, която сума надхвърля стойността на възбранените имоти. Според апелативния съд, делът на всеки от съдружниците е 25 % от капитала, който е константна величина. Изложени са съображения, че тъй като имуществените отношения за прекратилия членството си съдружник в ООД се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като доколкото имуществото е динамична величина, то не може да бъде остойностено към датата на предявяване на иска по чл.125, ал.3 ТЗ, поради което посочената цена на иска по чл.125, ал.3 ТЗ е относителна и подлежи на уточняване в хода на съдебното производство. Относно вероятната основателност на исковете по чл.125, ал.3 ТЗ в претендираните размери, при липсата на други данни, въззивната инстанция е преценила стойността на собствения капитал от 6 972 000 лева, вписана в обявения от дружеството в търговския регистър годишен счетоводен баланс за 2012г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК се твърди, че обусловилите изхода на спора правни въпроси, разрешени от въззивния съд са: „/1/ Начина на определяне на размера на имуществения дял от имуществото на самото дружество по реда на чл.125, ал.3 ТЗ – дали направената първоначална вноска следва да се включи в този размер, както и по въпроса за връщането на равностойността на дяловата вноска при отрицателен финансов резултат на дружеството?; /2/ Необходимо ли е за допускането на обезпечението на бъдещ иск по делото да има формулиран петитум, данни за цената на бъдещия иск и данни за стойността на обезпечаваното имущество?; /3/ Допустимо и правилно ли е да бъдат обезпечавани едновременно два висящи иска между едни и същи страни, единият от които е с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решение за изключване на съдружниците, а другият такъв е претенция за заплащане по чл.125, ал.3 ТЗ на стойността на дружествените дялове на същите изключени съдружници и не гарантира ли това настъпването на вреди поне по един от исковете, който ще бъде отхвърлен и не налага ли тази хипотеза необходимост от гаранция поне на втория от заведените искове?”. Поддържа се, че по отношение на първия въпрос е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по втория – по чл.280, ал.1, т.2 ТЗ, а спрямо третия въпрос частният касатор се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Първият формулиран в изложението въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, нито че при прекратено членство на съдружник в ООД, направената първоначална вноска подлежи на връщане, нито че е налице отрицателен финансов резултат на дружеството. Според апелативния съд, имуществените отношения по исковете по чл.125, ал.3 ТЗ се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като вероятната основателност на претенциите е преценена при липсата на други данни въз основа на последния обявен в търговския регистър баланс. Вторият поставен въпрос също не предпоставя наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в молбата по чл.390 ГПК липсва твърдяната от частния касатор неяснота относно вида на претенцията и размера на бъдещите искове. По арг. от по-силното основание от даденото д т. 5 от Тълкувателно решение № 6/ 14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, то на доказване в обезпечителното производство не подлежи и стойността на имуществото, предмет на обезпечението. Невярно е и съдържащото се в основата на третия въпрос твърдение, че въззивната инстанция е допуснала обезпечение на два иска – по чл.74 ТЗ и по чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като предмет на молбата по чл.390 ГПК е обезпечение единствено на бъдещи претенции по чл.125, ал.3 ГПК на трима съдружници с прекратено членство, всяка от които в размер на 150 000 лева.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не обсъжда релевираните допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 623 от 31.03.2014г., постановено по ч. гр. д. № 368/2014г. от Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.