4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 18.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 473/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. К., чрез адв. Р. У. и адв. Д. Х. срещу решение от 05.01.2011 г. по гр.д. Nо 10337/2010 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.04.2010 год. по гр.д. № 27534/2008 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за установяване на правото на собственост върху недвижим имот, представялващ У. …., кв. …. по плана на София, м.”Г.” с площ от …… кв.м. по отношение на И. М. И. и С. М. И., като касаторът е осъден да предаде владението на И. М. И. и С. М. И. на описания недвижими имот.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважен установителния иск за собственст на касатора и да бъде отхвърлен иска с правно основание чл .108 от ЗС, предявен срещу него.
В изложението по чл.284 ал.3, ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси, които са от значение за изхода на делото, свързани с това с какви правни и фактически действия се прекъсва давностното владение на владелеца, за да се приеме, че то е смутено, чия е доказателствената тежест за оспорване на презумцията по чл. 69 от ЗС, след отпадане на основанието въз основа на което едно лице е ползвало един имот и е продължило да го владее, трансформирала ли се е собствеността върху конкретния имот от частна държавна в частна общинска собственост с влизане в сила на параграф 7 ал.1 ,т.3 на ЗМСМА, текла ли е придобивната давност през периода 01.06.1996 год. до 01.06.2006 год., за имоти частна държавна и общинска собственост в частност до 30.07.1999 год., които въпрси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК и приема, че жалбоподателят е получил процесният имот за ползване по реда на ПМС №11/1982 год.Това право има облигационен характер, като ползвателят има качеството на държател по смисъла на 69 ал.2 от ЗС, а не на владелец по смисъла на чл. 69 ал.1 от ЗС.Съдът приема, че в случая презумцията на чл. 69 ЗС не важи, а държателят следва по безспорен начин да докаже, че е променил първоначалното си субективно отношение.В конкретния случай жалбоподателят не е доказал, че е започнал да държи процесния имот като свой по отношени на предишния собственик-Държавата или общината, а от отмяната на отчуждаването до предявяване на иска по чл. 108 от ЗС не е изтекъл десетгодишния давностен срок.Освен това съдът е приел, че процесният имот не е могъл да се придобие по давност ,поради законовата забрана до 01.06.1996 год. да се придобива по давност държавна и общинска собственост.Процесният имот в периода от 01.06.1996 год. до 30.07.1999 год. е бил частна общинска собственост и не е могъл да се придобива по давност.Едва през ноември 1999 год. законова промяна е допуснала да се придобива по давност частна общинска собственост.Поради изложеното въззивният съд е приел, че касаторът не е придобил имота по давност и държи същия без правно основание.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поради това следва да се установи дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси.И това основание не е налице,тъй като обжалваното решение не противоречи на представените от жалбоподателя съдебни актове – определение № 15 от 07.01.2010 год. I г.о. на ВКС по гр.д. № 1152/2009 год., № 238 от 16.12.2008 год. на ВКС, V г.о. по гр.д. № 4123/2008 год., № 1310 от 20.11.2009 год. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 1220/2009 год., № 377 от 03.05.2010 год. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 1678/2009 год., № 99 от 25.01.2010 год. на ВКС, I. г.о. по гр.д. № 1660/2009 год., решения № 1211 от 19.11.2008 год. IV г.о. на ВКС по гр.д. № 3877/2007 год., № 558 от 07.01.2011 год. II г.о. на ВКС по гр.д. № 269/2010 год., № 1033 от 06.04.2010 год. I г.о. на ВКС по гр.д. № 11/2009 год., № 1064 от 03.04.1969 год. I г.о. на по гр.д. № 51/69 год., № 1219 от 26.08.1998 год. IV г.о. на ВКС по гр.д. № 2911/1996 год. и № 1222 от 16.12.2008 год. I г.о. на ВКС по гр.д. № 4794/2007 год. ,в които се разглеждат конкретни случаи на придобиване на имот по давност, прилагането на презумцията по чл. 69 от ЗС, прилагането на института на давността по отношение на Държавата и общината, прекъсване на теченето на давността.В представените и изброени съдебни решения, се приема, че давност по отношение имоти частна държавна и общинска собственост тече, считано от 01.06.1996 год., но тази давност е спряна, считано от 31.05.2006 год., тоест института на давността се прилага както по отношение на Държавата, така и по отношение на общината.В представените решения се приема, че давността се прекъсва, когато фактическата власт е преустановена за повече от шест месеца или при предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост върху имота, както и че когато едно лице държи една вещ, се предполага че я държи за себе си, докато не се докаже противното, като упражняващият фактическата власт не следва да доказва своето намерение за своене.Всички представени решения не противоречат на атакуваното въззивно решение, тъй като в случая се касае за различна хипотеза.Касаторът е получил процесният имот през 1982 год. за ползване по реда на ПМС №11/1982 год., тоест същия е ползвател, а не владелец по смисъла на ЗС.Следователно по отношение на него не важи презумцията по чл. 69 от ЗС и той следва да докаже по безспорен начин, че от държател се е превърнал във владелец и е започнал да държи имота с намерението да го свои.По делото не са събрани доказателства, че касаторът е променил анимуса да започне да владее имота за себе си по отношение на общината за периода 01.06.1996 год. до 30.07.1999 год. А след възстановяването на процесния имот с решение на съда, считано от 30.07.1999 год. по отношение на И. М. И. и С. М. И. предвидената от закона десет годишна давност не е изтекла към 2008 год., когато е предявен насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока. Съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.01.2011 г. по гр.д. Nо 10337/2010 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: