Определение №593 от 21.10.2009 по ч.пр. дело №403/403 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 593
 
София, 21.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА
 
изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 403 /2009 година по описа на трето гр. о..
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. против разпореждане от 24.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 88/2009г. на Ловешки окръжен съд, с което е върната касационната частна жалба на К. против определение № 99 от 10.03.2009г., постановено по същото дело. С последното определение е оставена без уважение частната жалба на К. против определението на РС – Т. , с което на основание чл. 129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 746/2008г. и е върната исковата му молба.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на разпореждането, тъй като не било необходимо да му се предоставя правна помощ, а само било нужно частната жалба да бъде преподписана от служебно назначен от съда адвокат..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е констатирал, че въпреки дадените на К. указания по привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 275, ал.2 от ГПК за преподписване на частната жалба от упълномощен адвокат и за представяне на изложение на основанията по чл. 280 от ГПК, той не е сторил това. Отказана му е правна помощ с влязло в сила определение от 07.04.2009г. поради това, че не отговаря на изискванията по чл. 22 и чл. 24 от ЗПП.
Разпореждането е правилно.
С влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване от задължително със законова регламентация на изключенията, то премина във факултативно. Преценката относно това кои решения и определения подлежат на касация със сега действащия ГПК е предоставена от законодателя на ВКС, като са очертани само критериите за селекция в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК, към която препраща чл. 274, ал.3 от ГПК относно обжалване на определенията, постановени от въззивните съдилища, като въззивна инстанция. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, респективно от основанията за неправилност на обжалваните определения по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационната жалба по същество. Затова доводите на касатора, че е изложил съображения за неправилност на определението за потвърждаване на определението за връщане на исковата молба са неоснователни, защото не кореспондират на новата нормативна уредба на гражданския процес.
Общият критерий, от който ВКС изхожда при селектирането на касационните жалби е с обжалваното решение да е разрешен, респективно в касационната жалба да е поставен материално правен, или процесуален въпрос, касаещ предмета на спора. Такъв е въпросът, от който зависи изхода от предявеният иск, или надлежното упражняване на процесуалните права, които имат значение за изхода от спора. Безспорно надлежното упражняване на правото на иск е такъв въпрос. С частната касационната жалба обаче К. не е формулирал съществен материално правен, или процесуален въпрос, по който счита, че съдът се е произнесъл неправилно – в противоречие с практиката на ВКС, или който съдилищата разрешават противоречиво, или такъв, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Изложени са доводи по какъв ред съда следвало да разгледа претенциите му, съдържаща искане съдът да установи по отношение на О. Т. къде се намира къщата на Л. М. Т. – племенник на неговия дядо и тридесет и три декара гори на дядо му, кой владее тези имоти и на какво основание, /за които българското законодателство не предвижда право на иск/. Тези доводи обаче не съставляват уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК. Позоваването на този текст от ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 284, ал.1т.3 от ГПК.
Въпреки дадените подробни указания и за преподписване на частната касационна жалба от адвокат, съгласно изричното изискване чл. 284, ал.1 от ГПК. Касаторът е твърдял, че не отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ в производството пред РС. Пред въззивната инстанция, съдът е приел, че е поискал такава, но е отхвърлил искането му поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 22 и 24 от ЗПП. Идеята на законодателя за преподписване на касационната жалба от адвокат не е самоцел, а с оглед оформяне на частната жалба по начин, че да се защитят най-добре правата на гражданите. Щом на касатора е отказана правна помощ в настоящото производство, той е следвало сам да предприеме мерки за упълномощаване на избран от него адвокат. Неизпълнението и на това указания прави частната касационна жалба нередовна и е основание за връщането й.
Без значение е обстоятелството, че на касатора в административно производство му е била отпусната правна помощ, тъй като тя се отнася за конкретно действие, или производство. Отпуснатата в онова производство правна помощ не може да бъде ползвана в това гражданско производство.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалния закон, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 24.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 88/2009г. на Ловешки окръжен съд
 
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top