О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593/ 22.11.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1758/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Н. Д. срещу определение №1906/09.06.17г. по гр.д.№5583/16г.по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта,с която му е присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 298 лв. за осъществяваната пред въззивната инстанция адвокатска помощ. Изложени са оплаквания за неправилност на решаващия извод на съда за обусловеност на разглеждането на молбата на жалбоподателя по чл.248 ГПК от представянето на списък по чл.80 ГПК, с противопоставяне на доводи,че в случая е необходимо единствено да бъде представен договор за правна защита,сключен на основание чл.38 ал.2 ЗА и за неприложимост на указанията в т.6 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,доколкото същите са относими само към случаи,в които съдебните разноски са направени в хода на делото.
Ответната страна по частната жалба [фирма] е оспорил основателността на изложените в частната жалба съображения.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
С решението си по съществото на спора въззивният съд е присъдил на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв. Н.Д.,в качеството му на процесуален представител на ищеца В. А., възнаграждение за осъществяваната пред САС защита в размер на 298 лв.С молба по чл.248 ГПК пълномощникът на страната е поискал решението да бъде изменено в тази му част, оспорвайки определения от съда размер,като несъответстващ на посочените в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери и на искането му за присъждане на такова за двете инстанции , считайки,че следващата му се сума възлиза на 1595 лв.
С атакуваното пред настоящия състав на ВКС определение САС е приел, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима,поради което я е оставил без разглеждане. Позовал се е на тълкуването,дадено в т.9 от ТР №6/13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС,установяващо като задължителна процесуална предпоставка за разглеждането на молба за изменение на решение в частта за разноските изпълнението на задължението на страната да представи списък с разноските по чл.80 ГПК.Тъй като в случая по делото не е бил представен такъв списък,съдът е приел,че не може да бъде надлежно сезиран да се произнесе по направеното искане.
Определението на ПАС е неправилно.
Със задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.80 ГПК,дадени в т.9 на ТР №6/13г. по тълк.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, не са отграничени и изключени от изискването,обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението /за представяне на списък по чл.80 ГПК/, случаите,в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл.38 ал.2 ГПК.Самият законодател в разпоредбата на чл.80 ГПК не ограничава това задължение само до тези,които са понесени от страната в процеса. Доколкото адвокатското възнаграждение се третира от ГПК като разноски, аналогично на юрисконсултското възнаграждение,което не се плаща предварително, независимо дали е платено или се дължи на основание чл.38 ал.2 ЗА,то следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл.80 ГПК. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от мотивната част на т.2 от посоченото тълкувателно решение,според която списъкът следва да съдържа посочване на разноските,които страната счита,че следва да й бъдат присъдени. Смисълът законодателят да въведе изискването за представяне на списък на претендираните в определен размер разноски като предпоставка за допустимост на молбата за изменение,но не и на молбата за допълване е,че съдът, за да се произнесе по съществото на искането, следва да установи дали е налице несъответствие между това,което е присъдил със съответния акт и това, което страната е поискала,респ. да обоснове основателност или не на претендираното от нея като разноски. Липсата на представен списък,в който е посочен вида и размера на претендираните разноски, е пречка да бъде направена такава преценка, поради което наличието му е въздигнато в процесуална предпоставка за допустимост за разглеждането на молбата по чл.248 ГПК.
В контекста на изложеното, присъдимото по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, представляващо по характера си също разноски по делото,не прави изключение от този принцип. Задължение на страната,изпълнимо до приключването на делото пред съответната инстанция,е да посочи,че претендира да й бъде присъдено по този ред възнаграждение и в определен от нея размер,в който счита,че съдът следва да се произнесе.Подобно становище се поддържа и в практиката на ВКС /макар и с незадължителен характер – опр.№9/07.01.16г. по ч.т.д. №3590/15г. на второ т.о., опр. № 195/6.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1033/2017 г., трето г. о., опр. № 321/ 26.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3437/2017 г., на трето г. о. , опр. № 97/03.04.2017 г. по ч.гр.д.№860/17г. и др./ , която настоящият състав споделя.Списъкът би могъл да бъде обективиран не само в отделен , изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде определено /или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер и да е адресирано до съда.
В случая постъпилата преди часа на съдебното заседание в деловодството на съда молба вх.№1713 от 02.02.17г. съдържа изрично искане на пълномощника на ищеца А. – адв.Н.Д. да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за две инстанции в размер, определен по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка от инстанциите.Т.е. посочената молба представлява и списък по чл.80 ГПК,в който търсените разноски са определени по вид и размер /последният е посочен в цитираната разпоредба от наредбата/.Съдът е бил длъжен да го съобрази,като се произнесе по същество на искането по чл.248 ГПК,с което е сезиран.
Като е отказал да разгледа молбата, Софийски апелативен съд е постановил неправилно определение,което подлежи на отмяна.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1906/09.06.17г. по гр.д.№5583/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Връща делото на същия състав на САС за произнасяне по молба вх.№8362 от 12.05.17г. на адв.Н. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.