О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№593
София, 23.12.2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Иванка Ангелова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1926 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №439,постановено на 15.07.2008г. по ч.гр.д. №443/2008г. Пловдивския апелативен съд е подтвърдил определение №16/27.02.2008г.,постановено по гр.д. №16/2008г. по описа на П. окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Определението е обжалвано от Т. А. Н.,който поддържа,че същото е неправилно. В изложението по чл.274,ал.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване сочи,че въпросът за наличието на правен интерес от предявяването на иск за установяване задължението на застрахователя спрямо пострадалото от ПТП лице и за възможността по искане на прекия причинител на вредата застрахователят да бъде осъден да заплати дължимите на пострадалия суми е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,както и че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,вкл. Постановление №4/1975г. на Пленума на ВС,в което е прието,че отговорността за вреди между прекия причинител и застрахователя не е солидарна.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК,т.е. когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или който е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
По смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване само когато е налице произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който касае приложението на нова правна норма или на правна норма,която е неясна и се нуждае от тълкуване,респ. по приложението на която не е налице съдебна практика. В случая в обжалваното определение въззивният съд е приел,че производството по предявените от Т. А. Н. искове следва да бъде прекратено не поради причина,че за същия липсва правен интерес от предявяването им,както се поддържа в частната жалба,а тъй като същият е предявил чужди права пред съд и по-точно правата на пострадалите от ПТП лица спрямо застрахователя,което е недопустимо.
Т. А. Н. е предявил срещу ЗК”Български имоти” АД иск за установяване,че дружеството дължи на наследниците на С. И. С. ,починал при ПТП,причинено от ищеца,посочената в исковата молба сума,както и иск за осъждането на дружеството да заплати тези суми на И. С. И. ,Нели П. С. и Й. С. П. като наследници по закон на С. И. С. Предявени са следователно,както е прието в обжалваното определение, чужди права пред съд,каквато възможност е допустима само в изрично предвидените в закона случаи. Тези възможности са императивно определени и не могат да бъдат тълкувани разширително,поради което не може да се приеме,че в случая е налице неясна или непълна правна норма, която да се нуждае от тълкуване,което пък да обуслови основание за допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване. Само кредиторът разполага с възможност да предявява искове от името и за сметка на своя длъжник по реда на чл.134 ЗЗД,каквато хипотеза обаче в случая не е налице,тъй като жалбоподателят Т. А. Н. не е страна по договора за застраховка,който е сключен между неговия работодател и ответното застрахователно дружество и в този смисъл не се явява кредитор на застрахователното дружество по отношение на задължението на последното да заплати обезщетение на наследниците на С. И. С.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на даденото в П. №4/1975г. на Пленума на ВС разрешение на въпроса за отношението между отговорността на прекия причинител на увреждането и тази на застрахователя,тъй като,както вече беше отбелязано, Т. А. Н. не е страна по договора за застраховка. Поради тези съображения следва да се приеме,че предпоставките за допускане на постановеното от Пловдивския апелативен съд определение до касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №439, постановено на 15.07.2008г. по ч.гр.д. №443/2008г. от Пловдивския апелативен съд по подадената от Т. А. Н. частна жалба вх. №3496/18.08.2008г.
Председател:
Членове: