О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр.София,
23.09.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4126 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 106 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 2324/2015г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба подадена от ответниците по делото срещу въззивно решение № 532/10.11.2014 г. по в.гр.д. № 537/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е уважен предявеният срещу тях иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Недоволни от така постановеното определение на Върховния касационен съд са жалбоподателите Б. М. К., Д. М. Д., Л. М. К., Р. Т. Б., действащи чрез процесуалния си представител адв. С. И. Х., които го обжалват в срок. В частната жалба се твърди, че съставът на Върховния касационен съд неправилно е приложил процесуалния закон като е счел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на касационната жалба, състояща се в това, че цената на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е под законовия праг за касационно обжалване от 5000 лв. Според жалбоподателите съдът не отчел измененията и допълненията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 50/2015 г., според които решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска. Алтернативно се поддържа и становището, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е неоценяем, поради което обсъждането на въпроса за цената на иска от съда е неправилно.
Ответната страна по жалбата К. И. Р., чрез процесуалния си представител адв. К. Б., депозира отговор в срок. Счита подадената жалба за неоснователна и възразява срещу доводите на жалбоподателите, че предявеният иск е неоценяем. Поддържа, че касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо като постановено по дело с цена на иска под 5000 лв. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на производството по делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че делото е образувано по искова молба по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за установяване между страните по делото, че общият наследодател Б. В. Р., починал на 15.05.1966 г. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], [община] на земеделския имот – нива с площ от 5 700 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м. „Мостище дома”. За приложима по делото относно цената на иска съдът е приел разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно която цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В конкретния случай съдът е приел, че данъчната оценка на спорния по делото имот възлиза на сумата от 1 131.20 лв., поради което същата е под прага за касационно обжалване от 5000 лв по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Въз основа на тези констатации съдът е достигнал до извод за недопустимост на касационното обжалване и е оставил без разглеждане подадената срещу въззивното решение касационна жалба.
Обжалваното определение е правилно.
Съображенията на състава на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК са правилни. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателите, че приложима спрямо процесния случай е новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която решенията по вещни дела подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска. Соченото изменение в процесуалния закон е извършено със ЗИДГПК, обранодван ДВ бр. 50/2015 г. от 03.07.2015 г. Според § 14 на същия закон, подадените преди влизането му в сила касационни жалби се разглеждат по досегашния ред. В настоящия случай касационната жалба е подадена на 22.12.2014 г., т.е. преди влизане в сила на съответните законодателни промени, отнасящи се до касационното обжалване. Следователно приложима по делото е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията си от ДВ бр. 100/2010 г., според текста на която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв – за граждански дела, каквото е процесното.
Не намират опора в закона и възраженията на ответниците, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е неоценяем, поради което постановените по този иск решения при всички случи подлежат на касационен контрол. Исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имат за предмет установяването на вещно право на собственост към минал момент, а предметът на спорното субективно право е съответният недвижими имот. Последният като определяемо и оценимо имуществено благо подлежи всякога на парична оценка и тя следва да се определи според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо изложените в тази насока мотиви на състава на Върховния касационен съд също се споделят от настоящия състав, поради което се налага извод за правилност и законосъобразност на атакуваното с настоящата частна жалба определение. При тези съображения определение № 106 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 2324/2015 г. на Върховния касационен съд, II г.о. следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход на делото, разноски за настоящото частно производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 2324/2015 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба подадена от ответниците по делото срещу въззивно решение № 532/10.11.2014 г. по в.гр.д. № 537/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. М. К., Д. М. Д., Л. М. К., Р. Т. Б. да заплатят на К. И. Р. разноски в размер на 200 лв /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: