3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 593
С., 26.10. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 4819/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на А. М. К. действаща чрез пълномощник Г. Г. К. против въззивно определение № 2613 от 14.04.2015г. по ч. гр. дело № 464/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 156 от 07.01.2015г. по гр. дело № 15891/2014г. на Пловдивски районен съд за връщане на исковата й молба като нередовна и прекратяване на производство по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса – следва ли въпреки представените писмени доказателства и подробно изложение на фактическите обстоятелства в исковата молба, същата да бъде оставена без движение като нередовна и ищецът по повод дадени указания от съда да преповтаря в писмени молби фактическите обстоятелства изложени в исковата молба. Позовава се на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представя определение по ч. гр. дело № 162/2010г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване поставеният правен въпрос съдържа фактически твърдения, чрез които се оспорват фактическите изводи на съда за нередовност на исковата молба, която въпреки дадените указания не е отстранена от жалбоподателката – ищца. Във въпроса се поддържа, че исковата молба съдържала подробни фактически обстоятелства и заедно с представените писмени доказателства отговаряла на изискванията за редовност, поради което съдът не е имал основание да остави същата без движение и да задължава ищцата – жалбоподателка да преповтаря в писмени молби съдържанието на исковата молба.
Така поставен въпросът не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като чрез него по същество се оспорват фактическите изводи на съда за нередовност на исковата молба.
Дори да се приеме, че има поставен правен въпрос, засягащ решаващите изводи обусловили правната воля на съда, твърденията за редовност на исковата молба са опровергани от нейното съдържание.Това е дало основание на съда с две разпореждания от 10.11.2014г. съобщено на жалбоподателката на 05.12.2014г. и от 12.12.2014г. съобщено на жалбоподателката на 17.12.2014г. да остави същата без движение, при констатираното противоречие между обстоятелства, които очертават правен спор за собственост и заявения петитум, с който е формулирано искане за осъждане на ответника да заплати продажната цена на имота платена от ищцата по сключен с трето лице на спора договор за продажба, и да даде указания да се формулира искане към съда съответно на изложените обстоятелства или да се изложат обстоятелства, въз основа на които се претендира парично вземане от посочения ответник. Съдът е дал и конкретни указания каква държавна такса следва да се внесе в случай, че се предявява иск за собственост и каква е таксата в случай, че се предявява иск за парично вземане. Указано е да се уточни и искането за лихвения процент за посочения период, като периода се уточни с начална и крайна дата и се изложат обстоятелства, въз основа на които се претендира това вземане.
С обжалваното определение е констатирано, че указанията не са отстрани с подадените от ищцата писмени молби, което не се оспорва и фактически се признава в поставения правен въпрос – при редовна искова молба, съдът оставил същата без движение, като принудил ищцата да преповтаря съдържанието й в писмени молби.
Н. нередовността на исковата молба е дало основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и да постанови връщането й като нередовна.
Правните изводи на съда са изведени в съответствие с установената съдебна практика, включително и представената от жалбоподателката, според която исковата молба следва да съдържа точно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, както и посочване в какво се състои искането. Въз основа на това задължително съдържание на исковата молба, съдът дава правната квалификация на спорното право, така че ответникът да разбере каква е насочената срещу него претенция. Когато исковата молба не съдържа всички факти и обстоятелства и при противоречие между основанието на иска и заявения петитум, съдът разполага с правомощието и задължението по чл. 129, ал. 2 ГПК да остави същата без движение и даде указания за отстраняване на нередовността.
Представеното от жалбоподателя определение на ВКС е постановено при обстоятелства, различни от установените по настоящето дело, което е видно и от крайните изводи на съда, различни от изводите направени с обжалваното определение. Това изключва обосноваване на противоречиво разрешаване на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2613 от 14.04.2015г. по ч. гр. дело № 464/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ