гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 28.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5625 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 456 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 3334/2014г. на ВКС ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба против въззивно определение на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-I състав № 6724/27.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 16287/2013 г.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като обжалваното определение не е от категорията на тези, за които с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на частна жалба без разглеждане е, с което се прегражда развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] против въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу определение от 10.09.2013 г., постановено по гр. д. № 27959/2013 г. на Софийски РС, с което е отказано на основание чл. 420, ал. 3, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК спиране на изпълнението по издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по същото частно гражданско дело на РС-София.
ВКС, трето гр.о. се е мотивирал с приетото в т. 8 на ТР № 4/2013г. на ОСГКТК на ВКС: „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване” и задължителния му характер за всички съдилища в страната.
Определението е правилно.
В цитираната т.8 от ТР № ОСГКТК е уеднаквена практиката относно обжалваемостта на актовете, постановени в заповедното производство, а именно тези по: чл.410 ГПК, чл.413, ал.1 ГПК, чл.415, ал.2 ГПК, чл.416 ГПК във вр. чл.404, т.1 ГПК, чл.419 ГПК, чл.420 ГПК, чл.423 ГПК. За всички тях без изключение е прието, че въззивните определения не подлежат на касационно обжалване. Затова подадената частна касационна жалба против въззивно определение по чл. 420 ГПК е недопустима и правилно оставена без разглеждане. Обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 456 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 3334/2014г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: