О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
[населено място], 29.09.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 47/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 119 от 22.07.2010г. по в.гр.д. №153/2010г. на Габровския окръжен съд, допълнено с решение № 629 от 16.01.2010г., с което са уважени исковете по чл.422 ГПК на С. Ц. М. срещу касатора ЕТ К. Р. К. с фирма “К. К.” за дължим наем за месеците септември, октомври и ноември 2008г. и за неустойка за забава в плащането на наема за посочените месеци, ведно с лихви и разноски. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно – постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа нарушение на процедурата по чл.263 ГПК и лишаването му от възможността да подаде отговор и насрещна въззивна жалба поради невръчването му на въззивна жалба при специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като втори процесуален въпрос, при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът поставя този за допустимостта на свидетелски показания за установяване на факта на прекратяване на договор за наем и на последно място материалноправния въпрос за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави при предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Ц. М., чрез процесуалния си представител адв. дружество адв. Ц. Г. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на релевираното от касатора оплакване за допуснато нарушение на чл.263 ГПК от въззивният съд. Процесуалният въпрос за задължението на въззивният съд да връчи препис от въззивната жалба на противната страна не е обуславящ изхода на делото, тъй като видно от приложените към в.дело № 153/2010г. съдебни книжа, на касатора е изпратена въззивна жалба по седалището на търговеца, а така му е била връчена и в съдебно заседание от въззивният съд, без обаче, включително в участието си открито съдебно заседание и по повод на подадената от него въззивна жалба, да е направени искане за посочване на нови доказателства. Не е налице и допълнителната предпоставка по т.3 – разпоредбата на чл. 263 ГПК е ясна, не се нуждае от изправително тълкуване и по приложението й има установена съдебна практика / т.4 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Позоваването само на закона, в случая, не е достатъчно за да се приеме, че правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото в тяхната кумулативност.
Не е обуславящ изхода на делото процесуалният въпрос за допустимостта на свидетелски показания за установяване на факта на прекратяване на договора за наем, тъй като по конкретното дело съдът е допуснал разпит на свидетели на двете страни по делото за установяване на момента на прекратяване на договора за наем. Въззивният съд след преценка на представеното по делото удостоверение издадено от Е.Д., и след обсъждане на показанията на св. Д. и св. Д. е приел, че договора за наем следва да се счита за прекратен не от момента на опразване на магазина, от момента на предаване на ключовете от наемателя на наемодателя. Във фазата на преценка на предпоставките за допустимост на касационното обжалване ВКС не може да обсъжда доводи за обоснованост на обжалвания съдебен акт и доколко правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства и установените с тях правнозначими факти. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като решение №972 от 23.11.2005г. по т.дело № 264/2005г. на ВКС, ТК съдържа произнасяне по въпроса за допустимостта на всички доказателствени средства за установяване съществуването на неформален договор, а в решение №155 от 13.10.2010г. по т.дело № 1113/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. / служебно известно на съда, проверка извършена с оглед на представеното от касатора определение №246 по същото т.д./ е определено като незаконосъобразно решението на въззивният съд, че след като договорът за наем е сключен в писмена форма, то и предсрочното му прекратяване следва да се извърши в писмена форма, с оглед забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, каквито правни изводи не се съдържат в обжалваното въззивно решение.
Липсва произнасяне от съдилищата по поставения от касатора едва с касационната жалба материалноправен въпрос за действителността на клаузата за неустойка по т. 19 от договора за наем от 20.06.2008г., поради което не е изпълнено основното изискване на закона – чл.280, ал.1 ГПК да е налице произнасяне по правен въпрос, обусловил крайните изводи на съда по разрешаване на правния спор.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На ответника ще следва да се присъдят разноски в размер на 720 лв. надлежно документирани с представеният с отговора на касационната жалба договор за правна помощ от 18.11.2010г. и фактура от 25.11.2010г.
Водим от горното съставът на първо отделение, ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №119 от 22.07.2010г., постановено по в.гр.дело № 153/2010г. на Габровския окръжен съд, допълнено с решение №929/16.11.2010г.
ОСЪЖДА ЕТ К. Р. К. с фирма “ К. К.” да заплати на С. Ц. М. от [населено място] разноски 720 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: