2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 04.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 7047/2013 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 ГПК.
А. С. В. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 234 от 18.09.2013г. по гр.д.№ 5104/2013г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжния съд Б. № 318 постановено на 01.10.2012г. по гр.д.№ 580/2012г.
Ответникът Шесто СОУ ”И. В.” [населено място] не е изразил становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на делото производство и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, постановено в производство по чл.307 ГПК, съставът на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна срещу влязлото в сила решение на Окръжния съд Б. № 318 постановено на 01.10.2012г. по гр.д.№ 580/2012г. , с което са отхвърлени исковете на А. С. В. по чл.128 КТ, е процесуално недопустима. Съображенията за този извод са, че в молбата за отмяна са направени само оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила , които не попадат в основанията за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК не е редовен способ за проверка на правилността на влязло в сила решение. Когато процесуалният ред за разглеждане на делото е изчерпан, решението влиза в сила и разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван съгласно чл. – чл.296 и чл. 299 ГПК. Възможност за отмяна на влязло в сила решение като изключение е предвидено в чл.303 и сл. ГПК. Хипотезите, при които може да се допусне отмяна са изчерпателно изброени в закона като най-общо се свързват с откриване на нови доказателства, които страната не е могла да издири и представи по делото по време на разглеждането му, нарушение на правото на участие или установяване по надлежния ред / влязла в сила присъда или решение по иск по чл.124 т.5 ГПК / на извършено престъпление, свързано с разглеждане на делото . За да бъде разгледана по същество молбата за отмяна не е достатъчно страната да е посочила някое от основанията по чл.303 ГПК. Изрично в чл.306 ал.1 ГПК е въведено изискването молбата за отмяна да бъде мотивирана. Това означава, че тя трябва да съдържа твърдения и към нея да са приложени надлежни доказателства които да се подведат под съответния фактически състав по чл.303 ГПК. Чл.307 ГПК задължава Върховният касационен съд, който е компетентният съд да разглежда молбите за отмяна, да провери допустимостта на молбата, с която е сезиран, преди да пристъпи към разглеждането й по същество в открито съдебно заседание. Тази проверка е формална и се свежда до установяване дали молбата за отмяна е мотивирана от гледна точка на основанията по чл.303 ГПК и дали е подадена в срок.
В молбата за отмяна, подадена от А. С. В. са въведени доводи за лишаване от правото й на касационно обжалване, което е било допустимо с оглед цената на иска , не е разгледана молба за поправка на очевидна фактическа грешка, съдебното заседание , проведено на 28.08.2012г. по гр.д.№ 580/2012г. на Благоевградския окръжен съд, не е ръководено от легитимния председател, а от член от състава на съда, което поражда основателно съмнение за пристрастност. Всички тези твърдения по същество представляват доводи за неправилност на решението, които не могат да служат и като основания за отмяна по чл.303 ГПК, поради което правилно молбата е оставена без разглеждане. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че в молбата за отмяна са били изведени съществени процесуални нарушения , съотносими с разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, защото нарушението на правото на участие на страната по делото като основание за отмяна се отнася за разглеждането на делото до постановяване на решението. Неправилната преценка на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от него решение не е равнозначно на нарушено право на участие по делото. Защитата срещу тази преценка на въззивния съд следва да се осъществи чрез подаване на жалба, за да предизвика произнасяне по този въпрос и на касационната инстанция, а не чрез искане за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 234 от 18.09.2013г. по гр.д.№ 5104/2013г., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от А. С. В. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжния съд Б. № 318 постановено на 01.10.2012г. по гр.д.№ 580/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: