2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 61276 /2015 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх.№ 3717 от 14.03.2016г. от П. Т. П. чрез процесуалния представител адв. Р. Т. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 206 от 29.01.2016г. по т.д. № 585/2015г.
Ответникът [фирма] ЕИК[ЕИК] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част, Софийският апелативен съд е отменил отхвърлителното решение на Софийския градски съд , търговско отделение, 18 състав, № 17761 от 24.10.2014 г. по гр.д.№ 15323/2012г. и е решил делото по същество като е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземане на [фирма] към П. Т. П. в размер на 29 090.33 евро, дължимо по запис на заповед, издаден на 13.09.2007 г. от [фирма] и авалиран от П. Т. П., за която по ч.гр.д.№ 31766/2011 г. на Софийския районен съд е издадена на 11.10.2011 г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , ведно със законната лихва върху тази сума от 21.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
В останалата отхвърлителна част, първоинстанционното решение е потвърдено и в тази част въззивното решение не е обжалвано пред ВКС.
Апелативният съд е приел, че записът на заповед от 13.09.2007г., въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ и обективира валидно възникнало менителнично задължение на издателя и неговия авалист към поемателя на ефекта. Записът на заповед е надлежно предявен за плащане , като удостоверяването на нотариуса за връчване на нотариалната покана представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК , ползващ се с материална доказателствена сила, която не е оборена в процеса. Съдът е приел за доказано твърдението в исковата молба за връзката между процесния запис на заповед от 13.09.2007 г., авалиран от П. Т. П. и сключения договор за лизинг № 004402-002/13.09.2007 г., а записът на заповед от 11.09.2007 г. има обезпечителна функция по отношение на друг договор № 004402-001 от същата дата. Възприемайки неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че непогасените задължения по лизинговия договор от 13.09.2007 г. за заплащане на лизингови вноски с настъпил падеж възлизат на 41 828.97 лв., от които незаплатена част от 29 -та вноска с падеж 10.01.2010г. – 2265.98 лв. и незаплатени дванадесет месечни вноски с падежи от 10.02.2010 г. до 10.01.2011г., възлизащи общо на 39 562.99 лв. Незаплатените суми за застраховки и данъци са в размер на 7557.88 лв. или общо 49 386.85 лв., а неустойката по т.2.13 от лизинговия договор за периода от 7.04.2010г. до 31.03.2011г. е в размер на 7508.90 лв. Сборът от всички суми възлиза общо на 56 895.75 лв., равностойни на 29 090.33 евро, в какъвто размер въззивният съд е уважил иска.
По доводите на страните във връзка с основанията по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правните въпроси: дали удостоверяването на нотариуса е достатъчно, за да се приеме, че адресатът на нотариалната покана се е явил или не в нотариалната кантора в срока по чл. 47 ал.2 ГПК , по какъв начин се удостоверява връчването на нотариалната покана по чл. 47 ал.2 ГПК и дали е необходимо да се посочи датата на залепване на уведомлението на местата, посочени в чл. 47 ал.1 ГПК , за да се прецени кога е изтекъл срока по чл. 47 ал.2 във връзка с ал.5 ГПК, са обуславящи за делото, но не са разрешени в противоречие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС.
В определение № 857 по ч.т.д.№ 623/2011г. на ВКС, ІІ т.о. е разгледана хипотезата, при която нотариусът е отбелязал, че на определена дата, в която изтича срокът по чл. 47 ал.2 ГПК, адресатът не се е явил в канцеларията на нотариуса и е прието, че само тази констатация /за неявяване на адресата/, не удостоверява спазването на предпоставките на чл. 47 ал.2 във връзка с ал.5 ГПК. В разглеждания случай нотариусът е отбелязал на коя дата е залепено уведомлението на входната врата на адреса, на който се намира седалището на [фирма], издател на записа на заповед с падеж „на предявяване” , както и на адреса на авалиста, посочена е и причината поради която е приложена разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК. Следователно няма противоречие между изводите на въззивния съд в обжалваното решение за редовно предявяване на записа на заповед и тълкуването в определението по т.д.№ 623/2011г. на ВКС, І т.о.
Вторият правен въпрос : дали от удостоверяването на залепването на съобщението по чл. 47 ал.1 ГПК може да се приеме, че е било налице основание връчването да се извърши по реда на чл. 47 ал.1 ГПК респ. чл. 50 ГПК не е разрешен в противоречие с определение № 47 по ч.т.д. 719/2010г. на ВКС, ІІ т.о. В това определение съставът на ВКС е приел, че не е достатъчно нотариусът само да отбележи, че връчването на екземпляр от поканата е съгласно чл. 47 ГПК, защото само от тази констатация не може да се установи дали са били законните предпоставки за връчване по този ред. В случая нотариусът е отбелязал причините, поради които нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, следователно липсва идентичност на случаите като предпоставка за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият правен въпрос : как съдът констатира представянето на оригинал и на ксероксно копие на ценна книга в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната ще подлежи на обезсилване когато вместо въз основа на оригинал , издаването им е станало при представяне на ксерокснокопие от документа, не е обуславящ за делото, защото в заповедното производство е бил представен оригинала на записа на заповед.
Правният въпрос как следва да се връчи нотариална покана на адресата по реда на чл. 47 и сл. респ.чл. 50 и сл. ГПК , когато нотариусът е направил само един опит да го намери на посочения адрес/седалище или нотариусът следва да направи поне няколко посещения на различно време в рамките на един месец и надлежно да ги удостовери, не обуславя поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото е разрешен със задължителна съдебна практика – решение № 34 от 15.05.2014 г. по т. д. № 4652/2013 г. на ВКС I т. о., която в случая е съобразена.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са поискани с отговора на въззивната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, № 206 от 29.01.2016г. по т.д. № 585/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: