О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..593
гр.София,10.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 458/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. Д. и Д. Д. С. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 2* от 09.03.2009 год. срещу въззивното решение № 20 от 06.02.2009 год. по в.гр.дело № 984/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 212 от 13.06.2008 год. по гр.дело № 858/2008 год. на Великотърновския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване в полза на наследниците на Д. Д. Д. , бивш жител на с. Л., общ. В. Т. , починал на 10.03.1987 год., правото на възстановяване собствеността върху нива от 3.0 дка в местността „К”, землището на гр. В. Т. и нива от 1.2 дка в м.”К”, землището на с. Л., общ. В. Т. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния съд с позоваване на решение № 135 от 16.01.1970 год. по гр.дело № 2967/1969 год. ІІ г.о.; решение № 1* от 02.06.1983 год. по гр.дело № 1405/1983 год. ІІ г.о.; решение № 378 от 10.08.1988 год. по гр.дело № 286/1988 год. І г.о.; решение № 737 от 09.07.1956 год. по гр.дело № 4080/1956 год. ІІ г.о. и решение № 121 от 20.04.1994 год. по адм.дело № 4939/1993 год. ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел най-напред, че имотът в м.”К”, землище В. Т. е бил продаден на С. Ц. С. през 1945 год. – преди колективизацията на земеделските земи и е бил възстановен на този собственик в реституционното производство по ЗСПЗЗ. Въз основа на изслушаната във въззивното производство експертиза е прието, че има идентичност между претендирания от жалбоподателките имот в м.”К”, землище В. Т. и имота, възстановен на С. Ц.
По отношение на имота в землището на с. Л. окръжният съд е приел, че има официални писмени документи, установяващи, че този имот не фигурира в емлячния регистър на с. Л., като този документ не е бил оспорен и оборен по предвидения в ГПК ред.
Решаващият мотив на въззивния съд е, че към момента на коопериране на земята процесните два имота не са били собственост на наследодателите на двете жалбоподателки.
Макар и да е мотивирано лаконично, въззивното решение съдържа отговор на съществените за изхода на спора по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ въпроси, а именно дали е оказано, че описаните в исковата молба земеделски земи са били собственост на наследодателите на ищците към момента на обобществяването на земята и включването й в ТКЗС. Очевидно е, че изводите на окръжния съд съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на първоинстанционното решение, което се потвърждава и от изричното заключение, че районният съд правилно е отхвърлил иска. По този начин, въззивният съд е възприел и като свои подробните съображения на първата инстанция, в които са коментирани подробно всички писмени доказателства, а във въззивното решение е поставен акцент върху изслушаната в тази инстанция съдебно-техническа експертиза. С оглед на това, не би могло да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд, илюстрирана с посочените в изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК решения по приложението на чл.188 ГПК/отм./.
В обобщение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 06.02.2009 год. по в.гр.дело № 984/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, по жалба вх. № 2* от 09.03.2009 год., подадена от Г. Д. Д. и Д. Д. С. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: