О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 09,07, 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 192 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О. П. М. чрез адвокат Т срещу решение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ В състав по гр.д. № 3307/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по иск на М. срещу „Л” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2258.71 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Л” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с пряк иск от увредено лице О. П. М., чието МПС е увредено при ПТП, виновно причинено от водач, застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност”. Спорът е за размера на обезщетението за вредите по МПС, доколкото страните спорят по тях и голяма част доброволно са заплатени от ответника преди процеса. СРС е отхвърлил предявения иск, а СГС е оставил в сила решението му. СГС е приел, че ищецът не е доказал, че му се дължи обезщетение в по-голям размер от заплатеното, тъй като не са представени доказателства за това – платежни документи, предвидени в Наредба 24/08.03.2006 г. вр. чл.273 ал.2 КЗ и Методика за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди. С оглед липсата на такива доказателства обезщетението е определено по минималните цени в Методиката от самия застраховател и така е платено. При липсата на данни твърдяната оценка за вредите да съответства на действително направените разходи, СГС е потвърдил отхвърлителното решение на СРС.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не излага правни аргументи, относно разрешения от СГС въпрос, обусловил изхода на спора, а визира крайният резултат – отхвърляне на иска му, обусловен от недоказаност на същия. В този смисъл формулираните въпроси от касатора: 1. Какъв е начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение и 2. При определянето му следва ли безусловно да се възприема принципа на пълно покриване на вредите, не са обусловили крайния изход на спора. Този изход е обусловен от недоказаността на извършените разходи по отстраняване на твърдените вреди върху автомобила. Щом това е така, формулираните от касатора въпроси не съставляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото съображение за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав по гр.д. № 3307/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.