О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 475/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. В. А. от гр. Б. срещу решение № І* от 06.10.2008г. по гр.д.624/08г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 952 от 12.06.2008г. по гр.д. 330/08г. на Бургаски районен съд и по същество е отхвърлен иска на Ж. А. против З. “ Б. ” АД – гр. С. за заплащане сумата 3316лв. – претендирано обезщетение по договор за застраховка “ Б. каско” на л.а. “ Мерцедес 220Т” с рег. № А* представляващо равностойността на ремонтни работи по автоматична скоростна кутия на застрахования автомобил за застрахователно събитие, настъпило на 30.12.2007г. в гр. Б..
Ответникът по касация- З. “ Б. ”АД – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел непълно, след което е проследил развитието на правния спор. Изложил е установените според него факти, очертаващи фактическата обстановка по предявения иск. Направил е извод, че по конкретния казус нямало съдебна практика, поради което същия следвало да бъде разгледан от ВКС. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Проследеното развитие на правния спор и твърденията за доказаност на иска като относими към оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което не са предмет на производството по чл.288ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
С оглед изложеното касаторът не установява предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 06.10.2008г. по гр.д.624/08г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: