Определение №594 от 10.11.2014 по гр. дело №5244/5244 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
София, 10.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5244 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №267 от 01.04.2014г. по в.гр.д.№207/14г. на Пернишкия окръжен съд е потвърдено решение №1134/07.11.13г. по гр.д.№7674/11г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху трафопост с идентификатор 558871.514.6913.43 по КК и КР на [населено място],[жк].
Въззивният съд е приел, че процесният трафопост е построен и въведен в експлоатация през 1970г. През 1995г. за него е съставен акт за държавна собственост, въз основа на писмо на Н. ЕАД, клон „Е. П., а през 2002г. – акт за частна общинска собственост. Прието е, че държавното предприятие „Е.” П. е включено в състава на образуваната през 1991г. [фирма], от която през 2000г. чрез отделяне е образувано [фирма], което пък през 2007г. се е вляло в [фирма], преименувано впоследствие на [фирма]. Процесният трафопост е действащ, обслужва 203 абоната и фигурира като сграда в инвентарните книги на ответното дружество, съставени през периода 1948-2000г. Няма категорични данни този трафопост да е бил включен в баланса на Н. ЕАД, тъй като в държавния архив се съхраняват документи само за числовата стойност на този баланс, но не и оборотните ведомости, от които да се направи извод за конкретните Д., които формират тази стойност. Т. се обслужва от ответното дружество, а преди това от неговия праводател.
От правна страна е прието, че не е налице твърдяното от [община] придобивно основание – §7, ал.1, т.7, вр. §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Т. е част от енергийната система на страната. Към момента на изграждането му е действал Закон за електростопанството от 1948г. /отм./. Според чл.2, ал.1 от този закон енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията са били държавна собственост. След анализ на текстове от последващия Закон за електростопанството от 1975г. /отм./ – чл.2, ал.1, чл.8, ал.1 и 4 и чл.12, ал.1, както и на чл.7 ЗС /редакция 1951г./ и чл.2, ал.1 НДИ /отм./, съдът е стигнал до извод, че след като държавата чрез своите органи е била инвеститор на процесния трафопост, той е станал държавна собственост и по силата на закона, без да е необходим нарочен акт за това, той е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното енергоснабдително предприятие ДП „Е.” П.. Към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният трафопост е бил част от актива на предприятието и това изключва възможността той да премине в собственост на общината. Независимо от това е добавено, че в случая е съставен и акт за държавна собственост на основание чл.81 НДИ /отм./, в който изрично е отбелязано, че трафопостът се отстъпва на Електрификационен район П.. Актът е бил съставен във връзка с изготвяне на правен анализ по чл.4 от Наредбата за обектите, подлежащи на приватизация, относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие. Аргумент за предоставянето на трафопоста за стопанисване и управление на държавното енергоснабдително предприятие е изведен и от това, че трафопостът се води по инвентарните му книги с дата на заприходяване от 1970г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят счита за погрешен извода на въззивния съд, че предоставянето на трафопоста на ДП „Е.” П. е станало по силата на закона и че е без значение дали има нарочен акт за това. Съдът не обсъдил данните по делото, сочещи на обстоятелството, че трафопостът не е бил включен в баланса на държавното енергийно предприятие към момента на влизане в сила на ЗМСМА, а освен това неправилно се позовал на нередовни счетоводни записвания. Нарушена била доказателствената тежест относно предпоставката на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА, тъй като ответникът следвало да докаже, че спорният обект е бил включен в баланса на ДП „Е.” П. към датата на влизане в сила на ЗМСМА -17.09.1991г., а такива годни доказателства нямало. Неправилен бил и изводът, че процесният трафопост не е част от енергийната система на общината.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, обектът на спора – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон- 17.09.1991 г.
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. Необходимо ли е енергийният обект да обслужва само територията на общината като юридическо лице, за да се приеме, че е обект на общинската инфраструктура.
3. Приложима ли е разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА по отношение на енергиен обект – трафопост, който до приемане на цитираната разпоредба е част от енергийната система на страната, но обслужва единствено територията на една община и няма доказателства да задоволява потребности на други потребители, включително да задоволява потребности от национално значение.
4. Обоснован ли е извод на решаващия съд, че трафопостът като енергиен обект обслужва не само потребители на територията на общината, след като от доказателствата по делото е установен именно този факт – че той служи за снабдяване с ел.енергия на битови и стопански потребители, находящи се на територията на [община]. 5. Допуснато ли е от решаващия въззивен съд нарушаване на процесуалните правила с направения от него извод за включване на обекта в баланса на търговско дружество, при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество и категорични данни по делото за невключване на процесния трафопост в актива на електроразпределителното предприятие към релевантния момент 17.09.1991 г.
6.След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са и трафопостовете в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА. При липсата на каквато и да е документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса – оборотна ведомост, от която се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване-приемане на дълготрайни материални активи, заповеди или др.документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост именно на това държавно предприятие, може ли да се приеме по силата на закона, че именно този трафопост е бил включен в баланса му.
7. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за осъществен в процеса определен положителен факт – включване на трафопоста в баланса на ДП „Е.” П., без да изследва факта на заприходяване на обекта в баланса на държавното предприятие и след като по делото са налице категорични данни, че спорният обект не се е водил като актив към 17.09.1991г.
8. Може ли решаващият съд да изгради извода си и да обоснове съдебното решение само на избрана от него част от доказателствата, от заключенията на допуснатите и приети комплексни съдебни експертизи и да не изложи никакви мотиви защо не възприема и не се съобразява с дадените констатации от експертите.
9. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на тази по ал.2 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА, след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие.
Жалбоподателят счита, че по изброените въпроси въззивното решение противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС – решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №244 от 25.02.2010г. по гр.д.№99/2009г. на ВКС, І ГО, решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№ 373 от 2008г. на ВКС, І ГО решение №1337 от 06.01.2009г. по гр.д.№4382 от 2007г. на ВКС, ІV ГО, решение №921 от 30.12.2009г. по гр.д.№ 2704 от 2008г. на ВКС, І ГО, решение №162 от 29.06.10г. по гр.д.№504/2009г. на ІІ ГО; решение №394 от 18.05.10г. по гр.д.№1584/09г. на ІІІ ГО; решение №467 от 07.07.10г. по гр.д.№231/09г. на ІV ГО; решение №670/15.11.2010г. по гр.д.№695/09г. на ІV ГО; решение №24 от 28.01.10г. по гр.д.№4744/08г. на І ГО; решение №7 от 08.02.12г. по гр.д.№510/11г. на ІІ ГО; решение №10 от 01.02.12г. по гр.д.№130/11г. на І ГО, решение №258 от 08.06.2011г. по гр.д.№1679 от 2009г. на ВКС, І ГО и решение №25 от 27.01.12г. по гр.д.№1832/10г. на ІV ГО.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос – дали процесният трафопост е преминал в собственост на общината по силата на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, не е абстрактен правен въпрос, какъвто има предвид чл.280, ал.1 ГПК, а въпрос по предмета на делото, на който съдът може да отговори само при разглеждане на спора по същество. Въпросът съдържа в себе си условие /да са налице всички предпоставки на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА/, което подлежи на доказване в процеса и което в случая е отречено от въззивния съд. Ето защо това не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да бъде поставен в определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос са включени в предмета на делото и по тях въззивният съд е взел отношение. Решаващите изводи на съда обаче са други и те са свързани с липсата на отрицателната предпоставка на §7, ал.2, вр.§7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА. Затова по тези въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване. Липсва и противоречие между обжалваното въззивно решение и посоченото от жалбоподателя решение №1337 от 06.01.09г. по гр.д.№4382/07г. на ВКС, ІV ГО, което е постановено при друга фактическа обстановка и за друг по вид обект на правото на собственост, различен от процесния /котелно помещение и хидрофор/, за който изобщо не може да става въпрос да е част от общинска или национална енергийна мрежа. Другото решение – №921 от 30.12.09г. по гр.д.№2704/08г. на ВКС, І ГО също се отнася за напълно различен спор за собственост на дворно място, отредено с плана за трафопост и по него не възникват въпросите, които са решаващи за настоящото дело. Решение №258 от 08.06.2011г. по гр.д.№1679 от 2009г. на ВКС, І ГО разглежда спор между кооперация – ВВПК „О.” и [фирма] за собственост на трафопост, като по това дело изобщо не възникват въпросите, които са определящи за изхода на настоящото дело и затова няма противоречие между обжалваното въззивно решение и това решение на ВКС.
По отношение на четвъртия и петия въпрос важи същото, каквото и за първия. Това са въпроси, пряко свързани с доказателствата и правните изводи на съда по конкретното дело. По такива въпроси касационно обжалване не може да се допуска.
Шестият въпрос се свежда до това дали предоставянето на енергийните обекти за стопанисване и управление на държавните енергийни предприятия произтича от закона или следва от включването им в баланса на предприятието. Въпросът е определящ за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл по него и е приел, че от първостепенно значение е нормативната уредба – чл.2, ал.1 и чл.12, ал.1 от Закон за електростопанството от 1975г. /отм./, от която се извлича фактът на предоставянето, но в случая са налице и конкретни данни за това предоставяне, каквито са А. от 1995г., съставен по искане на „Е.” район П., както и включването на трафопоста в инвентарните книги като сграда, машини и оборудване, с дата на придобиване 1970г. Тези мотиви са в пълно съответствие с решение №1064 от 09.12.08г. по гр.д.№3969/07г. на ВКС, ІІ ГО, постановено при идентичен казус. Не е налице такова противоречие между въззивното решение и посоченото от жалбоподателя решение №64 от 10.02.2010г. по гр.д.№2612 от 2008г. на ВКС, ІІІ ГО, което да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От една страна този състав на ВКС не е обсъждал нормативната уредба по Закона за електростопанството /отм./ и Наредба за държавните имоти /отм./, не е изразявал становище, че от тях не следва фактът на предоставянето на трафопоста за стопанисване и управление на държавното енергийно предприятие, а от друга страна в разглеждания от него случай не е имало данни трафопостът да е бил включен в инвентарните книги на предприятието, за разлика от настоящия случай. Липсва противоречие на обжалваното решение и решение №987 от 06.01.2010г. по гр.д.№373 от 2008г. на ВКС, І ГО, основният извод от което е, че вписването на един имот като актив в баланса търговско дружество не е доказателство за придобиване на правото на собственост върху този имот, освен ако се касае за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и последващата им приватизация, при което се прилага чл.17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл.1, ал.1 ПМС №201/1993г. Това решение не касае приложимата в настоящия случай разпоредба на §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА, както и правото на собственост върху енергиен обект, за който има специална нормативна уредба. Неотносими към спора по настоящото дело са и решение №162 от 29.06.10г. по гр.д.№504/2009г. на ІІ ГО; решение №394 от 18.05.10г. по гр.д.№1584/09г. на ІІІ ГО; решение №467 от 07.07.10г. по гр.д.№231/09г. на ІV ГО; решение №670/15.11.2010г. по гр.д.№695/09г. на ІV ГО. В тях се дават разяснения във връзка с доказването на факти в процеса, докато в настоящия случай решаващият извод за предоставяне на трафопостовете на държавните енергийни предприятия за стопанисване и управление е направен на база тълкуване на нормативната уредба, с която е извършено това предоставяне.
Седмият и осмият въпрос са пряко свързани с шестия и за тях важи казаното по-горе – че в конкретния случай решаваща за правния извод по §7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА е нормативната уредба /съответните текстовете от Закона за електростопанството от 1948г./отм./ и 1975г. /отм./, чл.7 ЗС /редакция от 1951г.,/, както и текстове от НДИ /отм./, а доказателствата за заприходяването на трафопоста в активите на ответното дружество имат второстепенно значение, още повече като се има предвид, че не са запазени и не се съхраняват в Държавен архив такива доказателства като оборотните ведомости, от които може да се направи извод какви конкретни активи отговарят на числовата стойност на баланса. Посочените от жалбоподателя решение №24 от 28.01.10г. по гр.д.№4744/08г. на І ГО; решение №7 от 08.02.12г. по гр.д.№510/11г. на ІІ ГО; решение №10 от 01.02.12г. по гр.д.№130/11г. на І ГО и решение №25 от 27.01.12г. по гр.д.№1832/10г. на ІV ГО не са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в случая въззивният съд не е действал в противоречие с дадените в тях разрешения за начина на преценка на доказателствата по делото.
По деветия въпрос – дали разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА има обратно действие, има утвърдена задължителна практика по чл.290 ГПК – решение №96 от 11.02.10 г. по гр.д.№ 3122/08г. на ВКС, І ГО; решение №244 от 25.02.10 г. по гр.д.№99/09 г. на ВКС, І ГО, решение №200 от 29.06.10 г. по гр.д.№ 5293/08 г. на ВКС, ІІ ГО. Въззивното решение е съобразено с тази практика, затова не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до разглеждане по същество. Посоченото от жалбоподателя решение №1253 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, ІІІ ГО е постановено при действието на ГПК /отм./ и няма задължителен характер, затова, при наличието на задължителна практика в обратния смисъл, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По въпроса няма противоречива практика по чл.290 ГПК, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и сезиране на ОСГК за произнасяне с тълкувателно решение.
В обобщение – не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело – 240лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложената фактура от 28.07.14г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №267 от 01.04.2014г. по в.гр.д.№207/14г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н „И.”, [улица] сумата от 240 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top