3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 13.05. 2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 2106 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Т. и Д. П. Т., подадена от адвокат А. С. срещу въззивно решение № 299 от 30.07.2012 г. по гр.д.№ 425/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 167 от 30.03.2012 г. по гр. д. № 1936/2011 г. на Казанлъшкия районен съд е обявена за недействителна по отношение на “П. Б. /България/” АД, [населено място] сделката по Н.А. № 54, том ІІІ, дело № 367 от 21.12.2010 г., с която Е. П. Т. от [населено място] е дарил на сестра си Д. П. Т. от [населено място] своята една втора идеална част от следния имот: застроено дворно място с площ от 1509 кв.м., по графични данни 1594 кв.м., представляващо УПИ І -120 в кв.10 по плана на [населено място], обл. Стара З., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда и гараж, всички подобрения и трайни насаждения на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос касаещ правното положение на съдлъжник по договор за банков кредит, а именно какъв статут има солидарният длъжник по договор за банков кредит- на кредитополучател или на поръчител. Поддържа се, че от отговора на този въпрос зависи обема на отговорността на длъжника спрямо кредитора и срокът, в който кредиторът може да търси отговорност от длъжника по съдебен ред, както и с оглед постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009 г., ІІ т.о., зависи приложимостта на отменителния иск по чл.135 ЗЗД спрямо съдлъжника или солидарния длъжник.
В писмен отговор на касационната жалба ответната страна “П. Б. /България/” АД, [населено място], подаден чрез юрисконсулт Д. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения, че поставения въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Съдът правилно приел, че солидарният длъжник няма качеството на кредитополучател нито на поръчител. Жалбоподателят е подписал договора като солидарен длъжник, основание за което дава разпоредбата на чл.121 ЗЗД.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да уважи иска с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по договор за прокредит сключен между банката като кредитор и [фирма], [населено място] като кредитополучател и Е. Т. като солидарен длъжник е установено, че първата е предоставила на дружеството сумата 195 000 лв., че при подписване на договора кредитополучателя и солидарния длъжник са запознати в общите условия на договора, съгласно които солидарния длъжник носи солидарна отговорност заедно с кредитополучателя. Приел е за установено по делото, че последната внесена от кредитополучателя вноска за погасяване на задължението е внесена на 9.10.2010 г. и на 10.01.2011 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. На 4.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист срещу дружеството и жалбоподателя. С Н. А. № 54 от 21.12.2010 г. Е. Т. е дарил на сестра си процесната ид.чест от недвижимия имот. Приел за безспорно качеството на страните по договора за кредит, а именно, че банката е кредитор, дружеството- кредитополучател, а жалбоподателя солидарен длъжник. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че е поръчител, както и че е налице хипотезата на встъпване в дълг, тъй като за последната е необходимо да съществува вече дълг, по който едно лице да встъпи. Тъй като с действията си по прехвърляне на недвижимия имот длъжникът уврежда кредитора, като при извършването им е знаел за увреждането, както и че вземането на кредитора е възникнало преди увреждащото действие, то искът за обявяване недействителността на сделката по отношение на кредитора е приет за основателен. Изложил е и съображения, че презумпцията за знание от третото лице, което е сестра на длъжника не е оборена.
По поставения материалноправен въпрос касаещ правното положение на съдлъжник по договор за банков кредит, а именно какъв статут има солидарният длъжник по договор за банков кредит- на кредитополучател или на поръчител не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е, че жалбоподателят е солидарен длъжник по сключения договор за банков кредит. Този извод е изграден въз основа анализа на събраните по делото доказателства, включително и чрез тълкуване клаузите в представения договор. Въпросът дали жалбоподателя е поръчител или е налице встъпване в дълг не е обуславящ за изхода на спора, тъй като решаващите изводи на съда са, че е солидарен длъжник, т.е. насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и искът по чл.135 ЗЗД е приложим по отношение извършените от него действия, с които го уврежда. Съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая не е изпълнено основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299 от 30.07.2012 г. по гр.д.№ 425/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :