О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София,14.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1648 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представляван от адв. С. Р., срещу определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 1428 от 27.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1364/2015г. на САС,2 ТО, VI състав в частта, с която е потвърдено определение № 88 от 05.03.2015г. на СОС, ТО, 5 състав по т.д.н. № 153/2013г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.717н ТЗ, и с което е потвърдено посоченото въззивно определение на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определението на окръжния съд в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на длъжника [фирма] парични средства.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че в диспозитива на обжалваното от него определение на СОС не се съдържа отделно произнасяне по искането му по чл.717н ТЗ, а с него единствено е оставено без уважение възражението по чл.728 ТЗ. С оглед на това счита, че като е приел, че защитата на банката, произтичаща от сключения договор за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на задълженията по договор за кредит върху имот, осребрен в производството по несъстоятелност, е изчерпана с произнасянето по същество по въпроса, дали банката е ипотекарен кредитор по смисъла на чл.717н ТЗ, съставът на ВКС е постановил неправилно определение. Счита, че САС за първи път се е произнесъл по искане на банката по чл.717н ТЗ с въззивното си определение, поради което в този случай ВКС се явява първа инстанция, пред която същото е обжалвано, и е следвало да бъде разгледана. Обосновава правната си легитимация да обжалва определението по чл.729, ал.1 ТЗ и излага съображения, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.717н ТЗ. Поддържа, че има право да получи цялата сума от реализация на обезпечението.
Ответникът Р. Г. К. като [фирма] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба срещу определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на ВКС, II т.о., с което е потвърдено определение № 1428 от 27.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1364/2015г. на САС, 2 ТО, VI състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 88 от 05.03.2015г. на СОС, ТО, 5 състав по т.д.н. № 153/2013г. в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на длъжника [фирма] парични средства, е недопустима.
Обжалваното определение, постановено от тричленен състав на ВКС, не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК – съдът се е произнесъл по същество на частната жалба, с която е бил сезиран, и с постановеното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.1/, нито обжалването му е изрично предвидено в закона /т.2/, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Определението не подлежи на обжалване и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като не е постановено от въззивен съд /т.1/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му /т.2/. Поради това частната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба срещу определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 1428 от 27.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1364/2015г. на САС, 2 ТО, VI състав в частта, с която е потвърдено определение № 88 от 05.03.2015г. на СОС, ТО, 5 състав по т.д.н. № 153/2013г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.717н ТЗ, е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т.е. пред въззивна инстанция и пред ВКС. Обжалваното пред състава на ВКС въззивно определение не е сред изброените в тази разпоредба съдебни актове, които могат да бъдат предмет на касационно обжалване, поради което съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ подлежи на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК и последващ касационен контрол е недопустим. Необжалваемостта на въззивното определение е обусловило недопустимостта на подадената срещу него частна жалба, поради което, като я е оставил без разглеждане, съставът на ВКС е постановил правилно определение.
Обстоятелството, дали съставът на апелативния съд се е произнесъл за първи път по искането на жалбоподателя по чл.717н ТЗ, е без значение за допустимостта на касационния контрол на определението му. Това определение е постановено от САС в качеството му на въззивен съд, поради което посоченото обстоятелство може да рефлектира върху допустимостта на съдебния акт. Недопустимостта на постановения въззивен акт обаче не може да обоснове допустимост на касационното му обжалване, а защитата срещу този акт може да бъде проведена само при предвиден в закона касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частната жалба срещу определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на ВКС, II т.о., с което е потвърдено определение № 1428 от 27.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1364/2015г. на САС, 2 ТО, VI състав в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 88 от 05.03.2015г. на СОС, ТО, 5 състав по т.д.н. № 153/2013г. в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение на наличните в масата на несъстоятелността на длъжника [фирма] парични средства.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 685 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2047/2015г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 1428 от 27.05.2015г. по ч.т.д.н. № 1364/2015г. на САС, 2 ТО, VI състав в частта, с която е потвърдено определение № 88 от 05.03.2015г. на СОС, ТО, 5 състав по т.д.н. № 153/2013г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.717н ТЗ.
Определението в частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: