О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр. София 19.12.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 414 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от В. С. В. против определение № 737 от 02.07.2012 г. по в. гр. дело № 370/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК на жалбоподателя, срещу разпореждане от 02.03.2011 г. по ч.гр.дело № 7380/2010 г. по описа на Пернишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед № 5228/27.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна и разглеждане по същество на възражението по чл.423, ал.1 ГПК
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез изпълнителния директор в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взема предвид данните по делото приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Пернишкият окръжен съд е оставил без разглеждане възражението на В. С. В. по реда на чл. 423 ГПК против разпореждане от 02.03.2011 г. по ч.гр.дело № 7380/2010 г. на Пернишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист, издаден възоснова на заповед № 5228/27.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът е приел, че с разпореждане от 27.08.2010 г. по ч.гр.дело № 7380/2010 г. районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, съобразно която жалбоподателят-длъжник да заплати на кредитора [фирма] [населено място] сумата 1704.73 лв. главница за неплатена топлинна енергия за времето от 01.03.2002 г. до 30.04.2009 г., сумата 898.55 лв. законна лихва върху главницата за времето от 30.04.2002 г. до 11.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2010 г. до изплащането и 148.10 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена на същата дата – 27.08.2010 г. В хода на заповедното производство е установено, че адресът на жалбоподателя, посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и в заповедта за изпълнение е [населено място],[жк], вх.Б, ет.3,ап.31. Установено е от приложените удостоверения, че това е постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя. Прието е, че на този адрес е изпратен препис от заповедта за изпълнение, като в разписката за връчено съобщение е удостоверено, че адреса е посещаван по всяко време на деня, но жалбоподателят не е намерен. Прието е, че с разпореждане от 10.11.2010 г. първоинстанционния съд е разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл.47,ал.1 ГПК и в указания двуседмичен срок, считано от 24.11.2010 г. жалбоподателят-длъжник не се е явил в канцеларията на съда за получаване на съобщението и заповедта за изпълнение.
Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 02.03.2011 г. районният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумите, посочени в заповедта по чл. 410 ГПК. Възоснова на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20117520400329/2011 г. по описа на ЧСИ. В хода на принудителното изпълнение на жалбоподателя В. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение, заедно с приложена заповед за изпълнение на адреса, установен в заповедното производство. Прието е, че поканата за доброволно изпълнение е получена чрез съпругата на жалбоподателя С. В. на 17.01.2012 г. Възражението по чл.423,ал.1,т.1 ГПК е постъпило в районния съд с вх. № 6571 на 05.03.2012 г.
Прието е от съда, че възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на жалбоподателя е подадено след изтичане на едномесечния срок от узнаване на заповедта на 17.01.2012 г., поради което е процесуално недопустимо. С оглед на това съдът го е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Изводите на въззивния съд са обосновани и правилни.
Съгласно разпоредбите на чл.423,ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд при наличие на предпоставките, визирани в т.1, 2, 3 и т. 4-та. За да прецени съдът дали са налице тези предпоставки възражението на длъжника следва да е подадено в указания в чл.423,ал.1 едномесечен срок. Началният момент на срока е от узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника. В настоящият случай заповедта за изпълнение, заедно с покана за доброволно изпълнение е връчена жалбоподателя-длъжник, чрез съпругата му на 17.01.2012 г. на адреса, установен в заповедното производство, който е постоянен и настоящ такъв – [населено място],[жк], № 8, вх.Б, ет.3, ап.31. Това е момента от който жалбоподателят е узнал за заповедта за изпълнение. Едномесечният срок по чл.423,ал.1 ГПК е изтекъл на 17.02.2012 г. – петък, присъствен ден. Възражението по чл.423,ал.1 ГПК е постъпило в съда след изтичане на едномесечния срок – на 05.03.2012 г. Освен това във възражението жалбоподателят е посочил, че на 02.09.2011 г. е узнал от покана за доброволно изпълнение за започнало принудително изпълнение възоснова на издаден изпълнителен лист и за започнало заповедно производство от [фирма] срещу него, по което е осъден, без да му е предоставена възможност да се защити. При тези данни е правилен извода на съда за процесуална недопустимост на възражението, като просрочено, поради което и правилно не го е разгледал по същество – т.е. не е извършил преценка за наличие на предпоставките, визирани в чл.423,ал.1,т.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното определение. Изводите на съда досежно процесуалната недопустимост на възражението по чл.423,ал.1 ГПК са основани на събраните по делото доказателства, които подробно са обсъдени в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 737/02.07.2012 г. по в.гр.дело № 370/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане възражението по чл.423,ал.1,т.1 ГПК на В. С. В. от [населено място], [улица], вх. А, ап. 6 срещу разпореждане от 02.03.2011 г. по ч.гр.дело № 7380/2010 г. по описа на Пернишкия районен съд за издаване на изпълнителен лист, издаден възоснова на заповед № 5228/27.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по в.гр.дело № 370/2012 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: