Определение №594 от 21.10.2009 по ч.пр. дело №452/452 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594

София, 21.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                     БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 452 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. М. Б. против определение № 295/29.05.2009г. по ч.гр.д. № 282/09 на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено в сила протоколно определение на РС-Тетевен от 27.03.2009г. по гр.д. № 866/07г., с което е прекратено производството по отношение на него.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2004г. По същество счита определението неправилно поради противоречие с материалния закон – чл. 76 от ЗН.
Ответниците по жалбата С. Н. С., Р. Н. В. , П. П. Н. , К. С. Ц. и В. К. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е може ли приобретателят по сделка с един от наследниците на наследствена идеална част да участва в производството за делба на този имот, ако останалите наследници са го посочили като ответник и не са направили възражение за недействителност на сделката.
.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал.1 т..1 от ГПК, тъй като формулираният процесуален въпрос касае надлежните страни в производството по иск за делба. Този въпрос е разрешен в противоречие с т.1 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване…
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна. .
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил изводите на РС в протоколното определение за прекратяване производството по отношение на жалбоподателя Н. Б. , посочен като ответник от ищците. Той е придобил с н.а. № 14, т.2/2007г. 1/8 ид.ч. от сънаследника Д. П. Г. , конституиран като съделител от съда с определение от 04.12.2007г. Въззивният съд е приел, че сделката е нищожна, имота е останал сънаследствен и за да се заздравят правата на преобредателя, следва да се извърши съдебна делба, но само с участието на прехвърлителя. Тъй като преобретателя е трето лице са съсобствеността, възникнала по наследяване, е прието, че той не следва да участва в делбата. Възивният съд е изложил мотиви и че на основание чл. 25 от отменения ГПК, съдът следи служебно за правилното конституиране на страните и поради това може да вземе предвид липсата на процесуална дееспособност, а нормата на чл. 76 щяла да намери приложение след приключване на делбата.
Определението е неправилно. То е изградено на постановките от ТР № 72/1985г. на ВС , т. 1 и 2, предложение последно, обявено за изгубило силата си с т.1 от ТР № 1/2004г. на ВКС. С последното се прие, че сделката по чл. 76 не е абсолютно нищожна, а относително недействителна, т.е. тя е валидна, обвързва страните и има действие по отношение на третите лица, но е непротивопоставима на останалите сънаследници. Тези от тях, които не искат делбата да бъде извършена с преобретателя могат да предявят инцидентен установителен иск, или да направят възражение за прогласяване на относителната недействителност. При заявено искане по чл. 76 от ЗН, като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител. Той е надлежна страна по иска за делба. Преобретателят по сделката обаче също има качеството на главна страна в процеса – ответник. Той има качеството на необходим другар по искането за прогласяване на относителната недействителност, защото е страна по тази сделка. Правоотношението е неделимо, а решението в тази част ще го обвърже. Носител на правото на собственост в решението по чл. 282 от ГПК ще бъде сънаследника-прехвърлител, но във втората фаза, ако имота не се падне в негов дял, той ще отговаря пред преобретателя както при евикция.
Неправилно въззивния съд се е позовал на нормата на чл. 25 от ЗЗД. В случая не се касае за липса на дееспособност у преобретателя. Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните в делбения процес предвид нормата на чл. 75 от ЗН, за да не бъде нищожна делбата, но както вече се посочи за приложението на чл. 76 от ЗН съдът не следи служебно, защото не се касае за нищожна сделка, а за относително недесйтвтилена. Право на останалите сънаследници, които не са направили прехвърляне на идеалната си част е да предявят иск, или възражение по чл. 76 от ЗН, за прогласяване относителна недействителност на сделката, с която техен сънаследник се е разпоредил с наследствената си част в полза на трето лице, ако не желаят да се делят с него. Ищците са предявили иска против преобретателя и в исковата молба не са поискали прогласяване ан сделката за относително недействителна. В с.з. на 21.12.2007г. пълномощника на ищците е заявил, че оспорва нот. акт по съдържание, защото разпореждането е преди уреждане на отношенията. Съделителите, които не са прехвърлили частта си от имота следва да прецизират това свое становище, но във всички случаи Н. Б. следва да участва в производството по делба, като съсобственик, ако не се поддържа искане за относителна недействителност на сделката, или като ответник-необходим другар, заедно с прехвърителя, ако се прави искане по чл. 76 от ЗН.
По изложените съображения, определението следва да се отмени, както и оставеното с него в сила определение на РС и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия с конституираните в производството срани.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 295/29.05.2009г. по ч.гр.д. № 282/09 на Окръжен съд – Ловеч и оставеното с него в сила протоколно определение на РС-Тетевен от 27.03.2009г. по гр.д. № 866/07г., с което е прекратено производството по отношение на Н. М. Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top