1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№594
Гр. София23.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на осми мартдве хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Л. И.
търговско дело № 699/2010 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решението на Бургаския апелативен съд, търговско отделение № 20/31.03.2010 г. постановено по т.д.№ 15/2010 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Бургаския окръжен съд № 156/29.06.2009 г. по гр.д.№ 43/2009 г. апелативният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] /бивше ПК „К. Е. впоследствие [фирма]/ [населено място] иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за предаване на 245 бр. колооси и 4 броя талиги БТ-6 съгласно сключен между страните на 17.10.2003 г. борсов договор за покупко-продажба на бракувани ж.п. вагони.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в нарушение на разпоредбите на чл. 370 и чл. 266 ГПК в мотивите на обжалваното решение решаващият съд обсъжда и анализира доказателства, които не са приети от първоинстанционния съд, тъй като са представени от ответника с писмения му отговор след изтичането на преклузивния срок по чл.370 ГПК. Навеждат се доводи, че с изтичане на срока за отговор се преклудира правото на ответника да прави възражения и да представя нови доказателства във връзка с предявения срещу него иск, което го прави изцяло основателен.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос свързан с приложението на чл.370 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: пропускането от ответника на срока за подаване на отговор на исковата молба преклудира ли възможността да представи писмени доказателства след това и допустимо ли е същите да бъдат обсъждани от съда при постановяване на решението по делото. Навежда доводи относно липсата на съдебна практика по поставения правен въпрос и необходимостта ВКС да се произнесе с оглед преодоляването на противоречия по приложението на процесуалния закон от съдилищата в страната по конкретни дела.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на изплатеното възнаграждение от 2500 лева на процесуалния му представител адвокат Св.М. от САК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъдат предадени на ищеца процесните 4 броя талиги ВТ-6 и 245 броя колооси от закупените бракувани ж.п.вагони по сключения борсов договор за покупко-продажба № 1119/17.10.2003 год. Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извода за неоснователност на предявения иск за реално изпълнение по съображения, че отношенията между страните по повод процесния договор са уредени окончателно предвид съдържанието на приемно-предавателния протокол от 23.02.2004 г. с който са предадени от Б. описаните резервни части от нарязаните бракувани вагони, както и завереното копие-извлечение от заседание на СД на [фирма], на което е взето решение ответникът-купувач да не връща колоосите и талигите на бракуваните вагони, като заплаща талигите БТ-6 неокомплектовани по единична цена 1048 лева без ДДС. Изрично с определение № 358/30.10.2009 г. апелативният съд е отказал да приеме приложения към въззивната жалба двустранен приключвателен протокол съставен от страните на 29.08.2005 г. позовавайки се на преклузията настъпила по силата на чл.266, ал.1 ГПК, който протокол е бил представен от ответника след изтичане срока за отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, поради което е изключен от доказателствения материал по делото. Приет е на основание чл.266 ал. 2 т.1 ГПК като доказателство във въззивното производство единствено протокол № 73 от заседанието на Съвета на директорите на [фирма] проведено на 02.12.2004 г., за който протокол ответникът не е могъл да знае и да го представи своевременно по делото, тъй като същият се намира в притежание на ищеца. Този именно протокол заедно с останалите доказателства е бил обсъден от съда при постановяването на обжалваното решение.
Поставеният от касатора процесуален въпрос във връзка с приложението на нормите на чл.370 и чл. 266 ГПК и правомощията на съда при преценка доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока за извършване на посочените процесуални действия /включително представяне на съответни доказателства/ е от съществено значение за изхода на спора. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид наличието на постоянна и непротиворечива съдебна практика обективирана в постановени от ВКС решения по реда на чл.290 от новия ГПК – р. по гр.д.№ 56/2009 г- на ГК-ІV г.о., р. по гр.д.№ 221/2009 г. на ГК –ІІІ г.о., р. по гр.д.№ 177/2010 г. на ГК-ІІ г.о., р. по гр.д.№ 367/2009 г. на ГК-ІІ г.о., р. по гр.д.№ 378/2009 г. на ГПК-ІV г.о., р. по гр.д№ 1151/2009 г. на ГК-І г.о., р. по гр.д.№ 129/2009 г. на ГК – І г.о. В цитираните съдебни решения е прието, че с оглед въведената в чл. 266 ГПК забрана е недопустимо посочването на нови факти и доказателства пред въззивния съд, когато същите са могли да бъдат представени в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства само ако не са знаели за тях до подаване на жалбата, съответно-в срока за отговор, както и да искат събиране на доказателства, които не са били допуснати по делото поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи собствената си небрежност пред въззивната инстанция-чл.370 ГПК. Ето защо, за да бъдат допуснати исканите доказателства страната трябва да обоснове невъзможността си да узнае, посочи и представи тези доказателства и при необходимост-да докаже причините, които са й попречили да стори това в първоинстапницонното производство, като преценката за това е предоставена на въззивния съд с оглед данните по конкретното дело. В случая Бургаският апелативен съд е процедирал в съответствие с цитираната съдебна практика, като е приложил точно процесуалния закон, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Що се отнася до оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост, както и за преценката на фактическия и доказателствен материал по конкретното дело, същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и представляват касационни основания по чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 2500 лева адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2010 г.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, търговско отделение № 20/31.03.2010 г. постановено по гр.д.№ 15/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: